Прочетете романа „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ – ВОЙНА И МИР НА ПРЕХОДА“ на Валентин Стоев
„ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ – ВОЙНА И МИР НА ПРЕХОДА“ от Валентин Стоев (Издателство „Изида“, март 2019), който вече е по книжарниците, за да си отговорите най-после на въпросите за прословутия български преход от тоталитаризъм към демокрация.
„ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“ е роман за объркания български преход и произтичащите от това фатални за страната последици. Повествованието обхваща периода от последното посещение на съветския генерален секретар Леонид Брежнев в страната ни през 1979 година до щурма на парламента през зимата на 1997 година. В няколкото сюжетни линии на „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“, които се пресичат и взаимно си влияят, авторът Валентин Стоев се е постарал да обхване и осмисли събитията цялостно, да изследва по художествен начин и в развитие обществените процеси, да обрисува типажите на времето, обвързаността им и взаимната им зависимост – нещо, с което той се е справил, и то по чудесен начин!
Ако сте читател, който държи и на сензационното, от „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“ ще научите пикантни, важни и прикривани досега подробности от върховете на Народна република България и СССР, от съветското и българското политбюро. Ето само няколко от многото примери в романа:
– Как и защо се стига до ръкопашен бой между министър-председателя Георги Атанасов, който води заседанието на ЦК на БКП на 10 ноември и обявява решението за „пенсионирането“ на Живков, от една страна, и Милко Балев, члена на политбюро, който е и най-пламенен защитник на статуквото и против „пенсионирането“, от друга;
– как във ВИП-стола на ЦК на КПСС в Кремъл генералният секретар Юрий Андропов изсипа на главата на члена на политбюро Григорий Романов чинията с обяда си – телешко с грах, вбесен от размаха на подлостта и лицемерието му;
– как една невинна глупост на председателя на сдружение „Гражданска инициатива“ в СДС Любомир Собаджиев стана причина първият демократичен президент на Република България да се казва не д-р Петър Дертлиев, а д-р Желю Желев;
– как и на кого царят в изгнание Симеон II, станал известен по-късно като Симеон Сакскобургготски, още през 1993 година съобщи, че е готов да стане президент (в краен случай и премиер) на Република България;
– как Тодор Живков подложи на тест за лоялност членовете на политбюро и какво показа полиграфът!?
– какво каза Ванга на генералния секретар Леонид Брежнев на последната им среща!
Тези още много неизвестни за обществото подробности ще намерите в романа на Валентин Стоев „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“! Прочетете ги, знайте ги, струва си, защото те са част от българската и съветската история! Част са и от историята на прословутата българо-съветска дружба, както я определяха тогава: „От векове – за векове!“
Кой е авторът Валентин Стоев ли? Активен журналист, пряк свидетел на събитията, нещо повече – участник в тях. Както самият той казва:
„Аз бях Там, повярвайте ми, не пропуснах нито един епизод от този особен и специален период в историята на България:
– Бях и на пленума на политбюро на 10 ноември 1989 г., когато ден след падането на Берлинската стена падна и „стената“ на Живков;
– Бях многократно и в Кремъл, когато съветските ръководители многократно обсъждаха отношенията на „Големия брат“ с „малкото братче“ България;
– Бях и на „Раковски“ 134, когато се излюпваше хилавата българска опозиция;
– Бях и в ресторанта на СУ „Яйцето“, където на вино и бира опозиционерите „опичаха революцията“;
– Бях и на протеста на ул. „Раковски“ пред кафене „Кристал“ на 26 октомври 1989 година, където ядох бой наравно с другите участници в първата антиправителствена демонстрация в София след 45 години „народна власт“;
– Бях, бях, бях… Навсякъде бях! И много видях!“
Официалното представяне на книгата е на 4 април 2019 г. от 18 часа в читалище „Младост ( ж. к. „Младост I“, градинката зад пазара, срещу бл. 79-А, метростанция „Младост I“).
„Препоръчвам „Вулгарните романтици“ по няколко причини. Първо, самата тема за посттоталитарния преход продължава да е интересна за четящото общество на България, и второ – в повечето от излезлите досега книги за годините след 1989-та процесите, явленията и героите са обхванати някак откъслечно, фрагментарно и стеснено. Тук обхватът е цялостен, пластовете са много и разнообразни. В романа се преплитат няколко сюжетни линии, които авторът е успял успешно да пресече, сблъска и постави във взаимна зависимост, героите са достоверните лица на прехода, езикът е лек и увлекателен, а тезите – убедително защитени и жизнени.“
Деян Енев
„Неочаквано занимателен роман, който описва големите обществени и личностни промени по време на прехода. Героите са ярки и истински, носят характерните черти на времето.“
Бойко Ламбовски
ARTday.bg
