Мартин Спасов с премиера на „Приятелят, когото нямам“ в София

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Поетът ще представи пред столичната публика най-новата си книга

Мартин Спасов е роден в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Първата му стихосбирка носи заглавието „Аз мога да цитирам тишина“. С нея успява да спечели Националната награда за поезия „Южна пролет“, Хасково – 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“ – Сливен, а през 2017 г. – Нгарадата за изкуство икултура в родния си град.

На 16 октомври поетът ще представи най-новата си поетична книга, озаглавена „Приятелят, когото нямам“. Специално участие ще вземат актьорът Боян Младенов и китаристът Антон Яначков.

Резултат с изображение за martin spasov

Книгата ще бъде представена от нейния редактор, поетесата Маргарита Петкова, която споделя:

„Мартин Спасов е поет със свой собствен глас, който се откроява ярко сред кохортата на стихопишещите. Избрал класическата форма за своите стихотворения, той всъщност е много по-модерен от своите събратя по перо, защото виталните стрели на думите му уцелват сърцето на читателите именно чрез умението му да е точен без помпозност, да е честен без витиеватост и да е оголен до нерв и кост, без маниерност. „Приятелят, когото нямам“ е адресирана до всички, които ценят стойностната поезия, които не обичат клишетата, които имат нужда от приятел, когато „всичко се връща, освен онова, което искаш да върнеш.“
Приятелят, когото нямам всъщност е приятелят, когото носим в сърцето си, а поетът само ни помага да го преоткрием наново и да го оценим, защото „всеки сам си е причина да бъде между други сам.“

Премиерата е насрочена за 16 октомври от 19.00 часа в Столична библиотека, зала „Надежда“, а входът е безплатен.

***

Да отречем каквото можем.

И видното да отречем.

Проклинайки живота сложен,

да се отдалечим съвсем.

Да обвиним сезона хладен

за хладните ни рамене.

Това, което ти ми даде,

от себе си ли го отне?!

Да преброим до сто и десет,

преди да стреляме на сто.

Разделя се и тази есен

с непълнолетното листо.

Ще зазвучи в душите наши

вселенският прощален химн.

И всеки друг ще го уплаши.

Но нас ще ни успокои.

Мартин Спасов

Снимка на Издателство "Библиотека България".

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не ни учат как да обичаме

„Има само една трудност в това да бъдеш мъж. Не ни учат как да обичаме. Когато една жена ни обича, това ни сломява и...

Гледаме „Да обичаш на инат“ по БНТ в памет на Николай Волев

Режисьорът Николай Волев, създал култови български филми като  "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат", почина при инцидент на 78 години. Българската национална...

Българско кино: „А сега накъде?“ е филм за тържеството на любовта

На днешния ден през далечната 1988 година е премиерата на филма "А сега накъде?". Режисьор е знаменитият Рангел Вълчанов. В ролите: Албена Ставрева, Ани Вълчанова,...

Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър”...

Пет дни си спомняме за писателя дипломат Ромен Гари

"Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот." - Ромен Гари Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е...