С езика на образите младите режисьори Милен Витанов и Вера Траянова показват как робуваме на стереотипи
Живеещите в Берлин млади режисьори Милен Витанов и Вера Траянова са автори на анимационен филм за Банго Васил. Лентата е в т.нар. дълъг списък на наградите Оскар. Музиката е на Иво Папазов – Ибряма, адаптирана е специално за филма. Анимацията разказва за приемането и разбирането на различния.
„Преди няколко години срещнахме интересна статия за въвеждане на свободно избираем предмет етнически фолклор в някои области на северна България. Намерихме съчинения на деца, които са участвали в този СИП и ни се стори много интересно, че именно чрез фолклора те са намерили път един към друг. Това са били смесени класове или класове, в които е имало деца, които по някакъв начин са били неприемани. В крайна сметка точно наративът на фолклора, на различни легенди и песни, е свързал децата. Това ни се стори много интересно и започнахме да търсим как да въплътим това в един анимационен филм, който да построи мост между различните деца“, разказа в предаването „Хоризонт до обед“ Вера Траянова.
„Идвам да ви почерпя за Нова година.“
(Смях)
„Ти знаеш ли коя дата е?“
„14 януари.“
„Каква Нова година? Тя отдавна мина.“
„Не, нашата – циганската Нова година, тя е днес.“
(Смях)
Така звучат репликите във филма. Сюжетът тръгва от една отхвърлена почерка.
„Посланието ни е, че човек първо трябва да опознае другия, преди да си изгради мнение. Защото ние много лесно се подхлъзваме по това да вярваме неща за другостта, за различния по недоказани слухове и т.н. Чрез нашия филм искахме да покажем, че трябва да мислим, да се информираме, преди да отхвърлим нещо или да го приемем“, коментира Вера Траянова.
Страхът и враждебността не са непременно адекватна реакция, затова човек трябва да се замисли – предразсъдъците винаги пречат, допълва я Милен Витанов. „Човек винаги лесно се обижда, когато се случи нещо неочаквано, ситуация, която е далече от зоната му на комфорт. От драматургична гледна точка беше важно за нас героите да имат добри и лоши страни – всеки един от тях, да има някакъв вид равновесие в историята.“
„Много често делим хората на големи монолитни блокове – по етнос, по възраст, по пол, по всякакви признаци. Такива монолитни големи общности не съществуват. Ние сме индивиди, които правят голямата общност, затова търсим индивидуалното. Наистина беше важно да подчертаем, че и двете деца са комплексни фигури, всеки има и добри, и лоши страни и те се преплитат в едно общо приключение“, изтъква Вера.
Двамата разказаха, че са стъпили върху една от легендите за Банго Васил – как той спасява деца от удавяне, като са я разширили със съвременен прочит.
Когато показвахме филма на деца още в процеса на работа, те имаха потребност историята да завърши добре, посочиха Вера и Милен. Те са оптимисти – истории, които досега не са завършвали щастливо, няма причина занапред да не завършват щастливо.
Източник: БНР; Снимки: bango-vassil.com
ARTday.bg
