Нелек е животът на Мария Шнайдер. Собственият ѝ баща отказва да я признае, затова се е надявала той да бъде „заместен“ от самия Марлон Брандо, с когото снима филма, който завинаги ще бележи живота ѝ – „Последно танго в Париж“ (1972).
Сцената с изнасилването оставя белег в душата ѝ да края на нейния живот. Пол и Жана от класическата лента са любовници. Пол я изнасилва анално, като за целта използва бучка масло от хладилника. Сцената с бруталното проникване никога не се заличава в съзнанието на актрисата. По време на снимките тя е едва 19-годишна.
Епизодът не е част от предварителния сценарий, затова тя ненавижда режисьора Бернардо Бертолучи, когото в последствие смята повече за мафиот, отколкото за режисьор. „Почувствах се наистина изнасилена и от двамата – Брандо и Бертолучи“, споделя Шнайдер.
Кокаин, хероин, LSD… Наркотиците съпътстват Мария десетилетия. Няколко пъти е близо до смъртта както от свръхдоза, така и от опити за самоубийство в моменти на нервен срив. През 1975 г. доброволно отсяда в римска психиатрична клиника, но целта не е лечение, а начин да бъде заедно с любовницата си, фотографката Джоан Таунсенд.
Заради активната си позиция публично да защитава правата на актрисите във филмовата индустрия, въпреки няколкото филма, в които по-късно участва, кариерата ѝ остава в застой, а едва в началото на 80-те възстановява стабилността в личния и професионалния си живот.
Мария Шнайдер напуска живота през 2011 г. след продължително боледуване от рак.
ARTday.bg
