Издателство „Персей“ отново ще зарадва читателите за Пролетния базар на книгата
„… Всички мъже, минали през ума и тялото ти, бяха застинали неподвижни в миналото като дървета през зимата – голи, но скучни. Аз влязох с взлом, но не защото съм груб и не защото съм бил подвластен на някакви сексуални фантазии, а защото знаех, че ти ме очакваш. Знаех го, защото съм те чувал да се молиш в тъмното за мен.
Ето ме.
Твоята сбъдната молитва.“
„Аз съм в другото такси“ е истински бестселър за любовта, за всичките ѝ форми, превъплъщения и предизвикателства. Добромир Банев създава кратка проза, която притежава красотата, проникновението, стилистиката и въздействието, които сме свикнали да очакваме от стиховете му, и същевременно предлага наблюдения, случки, ситуации и прозрения за най-съкровеното чувство.
Сега, по повод задаващия се Пролетен базар на книгата в парка пред НДК, който ще се проведе от 31 май до 6 юни, за радост на читателите „Аз съм в другото такси“ излиза в пореден нов тираж.
Предлагаме ви три фрагмента от последната му книга „Аз съм в другото такси“ (Изд. „Персей“):
СТЕНАТА
Жената се облегна на стената и облекчено въздъхна. Преди нея тук бяха спирали много други жени, тъй като навсякъде зееха дупки. Докато една жена си почива, тя винаги оставя по стената дупка след себе си и две–три изречения, написани с лош химикал. Изречения за мъж, когото притежава или за мъж, който вече вероятно е изгубила.
Жената е в бежов шлифер с кафяви копчета. Косата й е вдигната на кок. Сега е допряла главата си точно там, където някоя друга преди нея е написала „Майната ти, скапано копеле”. Това е ирония и същевременно не означава абсолютно нищо.
Жената пуши Marlboro gold и дима излиза от устата й бавно и уморено. Хиляди жени са изпушили милиони цигари на същото място. Фасовете в краката й го потвърждават, но за нея това е просто един килим, набит с миризмата на никотин. Усеща краката си меко върху него. Псува й и се.
Жената остана неподвижна пет минути. Изпуши цигарата бързо. Когато правиш нещо с удоволствие, времето не се усеща. Времето е нечовешки дълго, когато извършваш действия по навик. Тя бяга от навика, затова се озова тук.
Жената потърси химикалка в чантата си, но след като установи, че няма, извади яркото си червило, свали пластмасовото му златисто капаче и с умерени движения написа на стената „Аз никога повече няма да се влюбя. Никога!”. Отдръпна се две крачки, прочете написаното и й се стори прекрасно, че червеният й почерк изпъква пред останалите. Една уважаваща себе си жена винаги носи червило в чантата си.
Усмихна се, обърна гръб на изречението, и без да си вземе довиждане със стената, тръгна с уверени стъпки по тротоара. Още преди да се беше отдалечила съвсем, на същата стена се облегна друга жена. И на нея й се пушеше.
РАЗМИНАВАНЕ
Аз съм в другото такси. За съжаление се разминаваме отново. Видяхме се през мокрите стъкла за секунди. Едно споглеждане не е достатъчна причина да спрем движението по „Цар Освободител”. Пътуваме в различни посоки, независимо че мислим един за друг. За момент се изкушавам да те набера по мобилния. После, воден от по-малкия си страх, решавам да ти напиша есемес, но когато се взирам в дисплея на телефона, пръстите ми остават неподвижни.
Има толкова неща, които бих искал да кажа, че писането се оказва напълно безсмислено. Все още виждам таксито, в което си ти. Извърнал съм главата си назад и не чувам бръщолевенето на таксиметровия шофьор. Той няма да спре да говори. Аз няма да разбера и една негова дума. Сигурно трябваше да му кажа да спре. Да предизвикам голямо неочаквано задръстване, докато тичам към колата, в която си сама.
Тъгата щеше да се взриви от шума на нервни клаксони, псувни и закани. Може би трябваше да го направя, независимо от причините и обстоятелствата. Така или иначе, осъзнавам че би било наивно и глупаво да го сторя сега. Не защото се чувствам неуверен и вали, а защото трябва да съм убеден, че на всяка цена искам да седна до теб на измокрената седалка.
ТОЧКА
Ти ще си причина за всяко мое завръщане. Тук, където звук и тишина съществуват в симбиоза. Тук, където вятърът гали водата, а водата непрекъснато доставя радост на вятъра, въпреки че е уморена да бъде галена. Тук, където въздухът подклажда огъня, а огънят оставя дробовете ни без въздух. Тук, където можем да се обичаме, напук на всички изтрещели хора, които се правят на влюбени.
Ти си причината да съществувам. Ти си причината да имам молитви. Ти си причината да осъзнавам всяка секунда, всяка минута, всеки час, всички следващи часове, в които предстои да докажем, че сме по-големи от Вселената, защото имаме право на любов и се обичаме неподражаемо.
Тук, където свършва Млечният път, за да продължим двама през джунгли, пустини, океани и непознати галактики.
Ти ще си причината за всичко, което ме прави жив.
ТОЧКА.
Снимки: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
