Копривщица отново е домакин на традиционните Димчови поетични дни
Поетичните вечери в Копривщица през август са едни от най-необичайните празници на българската поезия. Началото им се корени някъде през 20-те години на миналия век, когато кръжецът “Живо слово” с рецитали из цялата страна популяризира българското лирично слово. Огромна е ролята на това уникално сдружение за да добие широка известност и да стане любимо на всички Димчовото поетично творчество, почти неизвестно дотогава.
След превръщането на родната къща на Дебелянов в музей през 1958 година, българските поети преоткриват отново тази традиция, която намира естественото си място тук. Организират се национални и различни други конкурси и четения – студентски, ученически, рецитали и дискусии, по повод датите от раждането и смъртта на Димчо и различни юбилейни годишнини. Истинските творци и ценители на поетичното слово веднага усещат вълшебството и романтизма на тази невероятна къща, защото музеят на Димчо Дебелянов е един от най-необикновените български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния, най-изповедния и съкровен български лирик.
Преклонението към живота и творчеството на Димчо, стремежът неговата световна поезия да намери своите верни следовници и продължители са част от основанията от 2004 година да се учреди и Националната литературна награда “Димчо Дебелянов”, която се връчва на празниците. Призът се дава за “Най-ярко продължение на Дебеляновата поетическа линия в литературата ни”, за лирични произведения, които най-талантливо и въздействащо възпроизвеждат в ново време духа на Димчовите стихове.
Тази година празниците се провеждат на 14 и 15 август. На традиционната Дебелянова вечер поети от цяла България почитат творчеството и живота на Димчо, като рецитират свои творби пред хора, изпълнили двора на родната му къща. Там бе представен и филмът „Последният път към дома“.
Лауреат на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2021 г. стана един от най-значимите поети в съвременната българска поезия – Калин Донков. Това е най-високото отличие в съвременната българска поезия и се присъжда за цялостен принос. Носители на наградата досега са Иван Динков, Валери Петров, Недялко Йорданов, Георги Константинов, Ивайло Диманов и др.
Две стихотворения от поета:
ПОЕМА
Любовта ни посочва с тревожни очи.
Любовта ни избира. Любовта ни закриля.
И добавя в прегръдката нервно усилие –
сякаш края така ще отдалечи.
Любовта в непресметнати думи гърми.
За душите ни смешно и мъдро се грижи.
Заковава ни кратко в живота подвижен
и помага да бъдем в тълпата сами.
Любовта под огромен часовник върви.
Боязливо разтяга на ласките срока.
Някой ден остарява – като всичко наоколо.
И тогава извръщаме хладно глави.
А когато избяга в случайно такси,
разпилейте писмата, изгорете портретите.
Оставете във стаята една роза да свети.
Любовта ще се върне – да я угаси…
ПОСЛЕДЕН
Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата – ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.
Нервно живеем – а нервите станаха здрави.
Празнично светим – а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.
Колко наивно закривах от срам синините
и по лицето лекувах тревожните знаци.
мигар са малко онези юнаци, които
носят усмивката, както се носят мустаци!
Нека, когато привърша гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият – да не живее най-кратко.
Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.
Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче…
ARTday.bg
