Проектът за българска култура в Германия за 5 години се превърна в институция
Пет години не са малко време, въпреки че често минават като миг. Пет години не са и много време, когато човек ги сравни с цяло десетилетие. Пет години обаче могат и са едно незабравимо време, когато ги прекараш с онова, което обичаш най-много. В случая на Катя Костова това е изкуството.
През 2016 г. тя основава организацията „Арт театър“ в Берлин, която организира провеждането на културни събития като театри, концерти и литературни четения в Германия. Следващите пет години се оказват наситени с вълнуващи проекти, незабравими срещи, препятствия, но и много нови приятели. Въпреки пандемията /а може би и заради нея/ Катя Костова продължава да организира събития, вярвайки в голямата сила, която родното изкуство има за сънародниците й зад граница. Срещам я в навечерието на рождения ден на „Арт театър“ у тях на по чаша вино. Интересува ме не само историята на „Арт театър“, но и Катя. Постепенно разбирам, че двете неща са взаимно свързани – най-вече емоционално. „Арт театър“ е частица от нея. Третото й дете.
А като заговорихме за деца, кръстница на „Арт Театър“ се оказва не кой да е, а Татяна Лолова. Годината е 2016-та, а актрисата е в Берлин заедно със съпруга си Светослав Светославов – Славето за представянето на негова изложба в Българския културен институт. На събитието Катя Костова се запознава с Георги Тошев, на когото споделя идеята си за организиране на събития за българската диаспора в Германия. Журналистът е очарован от замисленото и обещава да помогне с каквото може. Остава верен на думите си, защото и до ден днешен е един от най-верните приятели на Катя, които я подкрепят с идеи и съвети.
Така един случаен разговор дава мотивация на Катя да даде старт на заплануваното. Тя открива еднолична фирма, чието име също се ражда спонтанно и пак в разговор с Тошев. Катя вече е убедена и кой трябва да е първият й гост – именно Татяна Лолова. След разговори с Ани Монова, директор на „Театър 199“, и Татяна Лолова, актрисата представя спектакъла „Дуенде“ пред българската публика в няколко германски града. Катя си спомня, че когато с Татяна Лолова се срещат отново на германска земя, актрисата й казва шеговито, но уверено: „Аз съм кръстницата. Ако не бях аз, вас нямаше да ви има.“.
Мария Лалева, Татяна Лолова и Катя Костова
Именно с „Дуенде“ започват пет години, изпълнени с турнета с различни български творци. Това само по себе си също звучи съдбовно, като човек се замисли, че думата „дуенде“ в буквален превод от испански означава „да имаш душа“ и се свързва с разбирането, че истинските творци притежават способността или т. н. “дуенде“ да накарат хората да чувстват и съпреживяват изкуството. Докато говоря с Катя Костова, разбирам, че тя иска да бъде човекът проводник между твореца и публиката, за да се случи духовен обмен и от двете страни. „Арт театър“ пък се оказва нейният проводник между делника и онова, което винаги й е лежало на сърце. Тя разказва, че когато преди повече от две десетилетия започва работа в читалището в град Пещера, открива и страстта си към театъра и към срещите с хора на изкуството. Животът й обаче се стича по различен начин, защото емигрира със съпруга в Берлин. Там семейството основава собствена фирма и делникът й все повече се отдалечава от работата в читалището. Сърцето обаче се оказва по силно и двадесет години по-късно Катя Костова отново попада там, където винаги е искала да бъде – в препълнен, притихнал от вълнение театрален салон, в залата, където отекват думите от нова българска книга, сред фенове, които се снимат с любимите си актьори или просто в колата на път за следващия град от някое турне: „Това е моето бягство. Липсваше ми това, че прекъснах точно това, което исках да работя и което винаги ми е било в сърцето.“.
Турнето на „Дуенде“ се оказва ключово и за сътрудничеството на Катя Костова и на „Театър 199“. През годините българската публика в Германия има възможност да се наслади на едни от най-обичаните негови постановки. Любимата постановка на Катя също се играе на негова сцена – това е „Хората от Оз“ на Яна Борисова с участието на Цветана Манева. Това е и вторият спектакъл, чието турне „Арт Театър“ организира в Германия, но то не минава без препятствия. В наетата за постановката зала в Хамбург вече има декори от друга постановка по Агата Кристи, които включват големи будистки глави. Въпреки че за „хората от Оз“ място почти няма, театърът не разрешава никакво местене на декорите: „Аз се разстроих, защото си помислих, че няма да има спектакъл, но Цветана само каза: „Ще играем, ще измислим начин.“. Тогава разбрах, че това е моят човек.“. В лицето на Цветана Манева Катя Костова открива близък приятел, но и пример за подражание, който я кара да даде най-доброто от себе си до ден днешен.
С времето Катя Костова прибавя и постановки от други театри към културния афиш. С признателност говори за заместник-директора на „Сатиричния театър“ Николай Младенов, с чиято помощ успява да доведе спектакъла „Островът“ на режисьора Съни Сънински. За постановката в Берлин освен актьорите и режисьора идва и целият ансамбъл „Чинари“. Проектът е много скъп, но успява да се осъществи с много труд и логичекси издържана организация.
Поздравителен адрес от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова
За Катя организирането на събития надхвърля само желанието да покани родни творци в чужбина. Тя иска да събере хората на едно място и да ги накара да се почувстват като част от една общност, където могат да обменят мисли и чувства и дори да открият нови приятелства. Така събитията помагат за създаването на контакти, които продължават да съществуват дори извън тях. Освен това те „дават на публиката и онова, което винаги липсва в чужбина – родното“, разказва Катя. Най-любимият й момент е, когато след събитие излезе навън и види как хората се тълпят около актьорите и авторите, за да си поговорят с тях; когато почувства, че публиката е доволна и може да вземе нещо със себе си като мисъл или чувство на път за дома. Катя смята, че предимството на постановките в чужбина е, че тук публиката може да поговори с творците в края на събитието, което създава друг вид близост. „Не можеш да си представиш какви криле се дават и на творците след такива срещи.“, добавя тя.
Татяна Лолова
Заради успеха на театралните спектакли през 2018 г. Катя Костова решава да започне работа и по нов проект – „Известни български актьори четат съвременни български автори“. Кръстница на този проект по случайност пак се оказва Татяна Лолова, защото първото събитие от формата е представянето на книгата „Живот в скалите“ на Мария Лалева през ноември същата година. Там именитата актриса чете любими свои откъси от романа. Събитието показва на Катя, че българите в чужбина са изключително заинтригувани от подобен вид проекти. Впоследствие за да подпомогне продажбите на самите книги, Катя решава да организира събитията безплатно: „Това е моето „благодаря“ към всички, които посещават събитията на „Арт Театър“. Ще продължа да го правя независимо какво се случва“.
Относно избора на постановки и книги Катя е безкомпромисна и държи те да отговарят на нейното виждане за стойностна продукция. По нейните думи всяка една добра постановка независимо от своя жанр дава повод за размисъл и нова перспектива за важните неща и може да припомни теми, на които не сме обърнали достатъчно внимание. Да избере подходяща книга, също не е трудна задача, защото Катя споделя, че обича да чете и се интересува от съвременна българска литература.
Идеята за представянето на филми пък идва от Яна Маринова и Александър Сано във връзка с филма „Диви и щастливи“. Турнето е абсолютен експеримент за „Арт Театър“, който обаче се увенчава с успех и прокарва път на българското кино в Германия. През 2021 г. в знак на признателност към „Арт театър“ актьорите Александър Сано и Юлиан Вергов правят предпремиера на филма „В сърцето на машината“ в Берлин, като така българските зрители в Германия получават възможността да видят продукцията първи още преди сънародниците си в родината. През 2022 г., след официалната прожекция в България филмът ще обиколи още тринадесет града в Германия.
Питам Катя какво е най-трудното на организирането на събития в чужбина и след кратък размисъл тя споделя, че най-голямото предизвикателство е „да стигнеш до хората, които имат истински интерес към това, което предлагаме“. Според нея има разлика и между „старата и новата емиграция“, като българите, прекарали по-дълги години в чужбина, имат все по-малко български контакти и в повечето случаи не са част от българските общности нито в реалния, нито във виртуалния свят. Именно те обаче проявяват най-голям интерес към събитията на „Арт Театър“, когато научат за тях.
Интересува ме как Катя успява да съчетава работата си с организирането и популяризирането на събития, а тя през смях ми отговоря, че с времето на човек му се спи все по-малко, а когато и децата са пораснали, има още повече време за личните хобита. Тъй като изкуството й е страст, тя вече не може да си представи живота си без „Арт театър“, защото така се чувства истински пълноценна. Пет години по-късно името „Арт театър“ извиква у нея чувство на дълбока благодарност към всички, повярвали в нея досега: „Това е един проект, който първоначално дойде в мислите ми, но без Георги Тошев, семейството ми, всички хора от театрите, без творците, без публиката, той никога нямаше да се осъществи. Аз съм само една малка брънка от цялото.“.
Катя Костова и Георги Тошев
За Катя е трудно да избере най-любимите си моменти от последните пет години. Те са много, защото тя не иска творците да идват в Германия само по работа, затова се стреми да им покаже и любимите си кътчета тук. Сеща се за една весела случка в Кьолн. Докато Катя, Мария Лалева и Татяна Лолова се разхождат из центъра, едно младо момче спира Татяна Лолова с думите: „Ама госпожо Лолова, Вие сте тук, в Кьолн! Аз Ви познах отдалече и си мислех дали да дойда да Ви поздравя“, а актрисата отговоря шеговито: „Ето бе, момче, светна сега слънцето. Аз съм слънцето на Кьолн и днес съм дошла да чета новата книга на Мария Лалева, а ти ще дойдеш да ни гледаш!“. Оказва се, че момчето действително идва на събитието онази вечер.
Част от последните пет години бяха белязани и от корона пандемията, която се оказа изключително предизвикателство за хората на изкуството от цял свят. Новината за локдауна заварва Катя Костова и актьора Мариан Вълев на път към следващия град от турнето на филма „Лошо момиче“. Следващите прожекции отпадат. Отменено е и заплануваното тогава турне на Камен Донев в Германия. Новата ситуация води обаче и до нови идеи и „Арт театър“ започва да представя проекта „Известни актьори четат съвременни български автори“ във вид на видеа, които се споделят в социалните мрежи, а Катя Костова, писателите и актьорите работят по проекта напълно безвъзмездно. „Може би така преживявахме пандемията по-лесно.“, добавя Катя.
А какво ни очаква през следващите пет години? Катя Костова вече работи по нов проект за създаване на театрална школа, където български ученици зад граница да бъдат обучавани от български режисьор. Целта е създаването на малък спектакъл, който да бъде представен пред български и германски училища в Германия. Освен това много й се иска и да привлече български ученици в Германия към постановките на „Арт Театър“, за да може да се осъществи приемственост между живота им в чужбина и техните корени. Още тази Коледа „Арт театър“ ще подпомогне идеята на Гери Турийска за дарение на книги от „Пощенска кутия за приказки“ на няколко български училища в Германия. С този жест Катя Костова иска да отбележи рождения ден на „Арт театър“.
Поздравителен адрес от Христо Мутафчиев – председател на Сюза на артистите
В бъдеще Катя планува да продължава и включването на по-малки германски градове в турнетата на „Арт театър“, за да може българското изкуство да е достъпно за още повече хора. В настоящата програма на „Арт театър“ вече са включени цели тринадесет германски града, като съвсем скоро за първи път ще се състои постановка в град Лайпциг.
Поканих Катя на среща след двадесет и пет години и я попитах какво мечтае хората да кажат за „Арт театър“ тогава, а тя отговори, че най-важното е обменът между творец и публика да се е случил и да е оставил и у двете страни нещо истинско и незабравимо. Това за нея би било напълно достатъчно.
Карина Николова
ARTday.bg
