„Абсурдни времена“ превзе класациите за най-продавани заглавия
Нецензурираната версия на „Абсурдни времена“ (в издание на „Персей“) излезе на пазара само преди дни, а вече превзе българските класации за най-продавани заглавия. Безспорен успех, като се има предвид, че книгата е поетична. С това обичаните Маргарита Петкова и Добромир Банев за пореден път доказват силата на перото си. Преди почти десет години те достигнаха челните места в класациите по продажби на първото издание на „Абсурдни времена“, като и двете части на книгата са предпочитани пред току-що излезлия тогава роман „Ад“ на Дан Браун.
В поетичния диалог между Нея и Него лирическите герои на произведението преминават през всичките състояния на най-великото човешко чувство – любовта. Те чупят чинии, замерят се с предмети, ревнуват се в скандали, но заедно с това не спират да се обичат, да се търсят един друг, когато са разделени, защото единствено чрез любовта намират смисъл да съществуват. Еднакво щастливи са и на червения килим в Холивуд, докато говорят с Тарантино по телефона, и в Париж, макар той да се оказва само име на малка улица в София.
От издателството съобщават, че пускат втори тираж на „Абсурдни времена – нецензурираната версия“. Очаква се книгата отново да заеме първото място в класациите на най-търсените заглавия. Напълно заслужено.
Тя:
Народът е отдавна полудял.
112 дава все заето.
И нека шоколадът да е бял,
а ягодите – брани от полето.
Капризна го играя. Все едно
дали е марково това шампанско.
Ще си долея чашата. Дано
да не затънем във запой. Славянски.
В добро и в мир – съвсем по същество!
Линейката се бави – идеално.
Сега ще спретнем нощно пиршество –
извън морала и насред скандалното!
Той:
Ти, мила моя, даже не разбра,
че с теб пътуваме в една линейка!
Пуловера сестрата ми съдра –
сестрата ни е куха като лейка!
Горката, тя е за диазепам!
Полиция! Махнете я от тука!
Във диспансера няма да съм сам.
Налей си още. Да не ти е скука!
Това е Аризонската мечта –
в линейка двама с теб, и към Луната!
И там все тебе само ще чета!
Сестрата ни изпадна в шок. Горката!
В един любовно – весел диспансер
ще се обичаме сред други луди…
Нали си спомняш моя несесер?
Все още пърхат в него пеперуди…
Тя:
На втора среща – само по кафе.
Аз просто съм ужасно старомодна.
Евентуално – и едно парфе.
И може би – изпращане. До входа.
За три секунди – малката ми длан
задръж във шепата си пред вратата.
Ще спусна клепки в старомоден свян,
ще се смутим и тъй, и тъй нататък…
Чак шалът ми, виж, как се изчерви
увисна върху лявото ми рамо…
Върви си бързо! Бързо си върви!
До трета среща ме дочакай само!
Защо така на прага ми стоиш?
Не казвай нищичко – мъгла и вятър!
Четвъртата ни среща е в Париж!
Под люляците, горе на Монмартър…
Той:
На трета среща погледът е друг.
Очакването става невъзможно.
По-осезаем чувам всеки звук,
по-видима е моята тревожност.
След трета среща вече е любов.
Париж е град за влюбени. За двама.
Освен единствената дума LOVE,
за влюбените друга дума няма.
Аз, ти и песните на Азнавур
по уличките малки на Монмартър…
И аз ще те целувам, mon amour,
И нежно ще перифразирам Сартър…
Снимки за корицата и в книгата: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
