Най-личният роман на Ремарк в ново издание

Класиката „Искрица живот“ е вече в книжарниците

Ново издание на класиката на Ерих Мария Ремарк „Искрица живот“ е вече на българския пазар. В романа си авторът описва ужаса на немските концлагери по време на Втората световна война, но и надеждата, че можем да спасим дори самия живот. Книгата е посветена на сестра му Елфриде Шолц, самата тя жертва е жертва на нацизма.

„Творчеството на Ремарк е едно от най-знаковите за периода на това изгубено поколение – свидетел на ужасите на Първата световна война и на Втората световна война. „Искрица живот“ е може би най-личният роман на Ремарк. И заради сестра му, която е била моден дизайнер и екзекутирана в затвор в Берлин. Той се опитва да вдъхне надежда на всички, които стават свидетели на тези ужаси. Това е и една от най-тежките книги на Ремарк за четене“, каза в интервю за предаването „12+3“ Темз Арабаджиева от издателството на книгата.

509 е затворник в германски концентрационен лагер. Той отдавна няма име, той е само номер. Един от многото, обречени да работят до смърт. 509 е оцелял вече 10 години, преживял е унижения, глад и мъчения, загубил е приятели и отдавна е спрял да се надява. Докато едно невероятно събитие не му вдъхва искрица живот. Изненадващо, близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. Възможно ли е германците в крайна сметка да губят войната? Възможно ли е все пак да има надежда.

509 решава да направи всичко възможно да оцелее и да се бори. Да окаже съпротива, колкото и тялото му да е слабо, колкото и близо да изглежда смъртта. Есесовците стават все по-жестоки, но и по-невнимателни, по-разтревожени. Някъде там, отвъд ужасите, надеждата разпалва огромен пожар и искрици от него достигат дори до най-отчаяните. Смелите затворници са готови да се съпротивляват. И дори да умрат във войната, ще умрат в борба, както те са решили. За да победи животът.

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, с рождено име Ерих Паул Ремарк. Литературният му псевдоним е Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му. Първите му литературни опити са, когато е на 16 години – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман – бъдещия „Мансардата на бляновете“. В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Същата година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера. През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция. Сред известните му творби са „На Западния фронт нищо ново“, „Триумфалната арка“, „Време да се живее и време да се мре“, „Черният обелиск“, „Нощ в Лисабон“, „Обетована земя“, „Сенки в рая“.

Заглавна снимка: Pixabay

ARTday.bg