Избрано от най-известния музикант на Балканите
Роден е на 22 март 1950 г. в Сараево. Майка му е сръбкиня, а баща му – хърватин. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалната школа (курса по цигулка), поради това, че е мързелив и няма талант. Когато майка му, в началото на шейсетте години, му купува китара, той взема първоначални уроци от Едо, брата на известния сценарист Абдулах Сидран.
Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му се бои, че там се записват само хомосексуални и настоява да се ориентира към транспортния техникум. Горан се съгласява при условие, че ще му позволи да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група „Изохипси“ (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група „Бещие“ (Beštije – зверове). Още на шестнайсет годишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.
От 1967 до 1970 г. е в групата „Кодекси“, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран“ (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро“ (Jutro – утро).
През 1974 Горан сформира и своята група „Биело дугме“ (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист („избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи“), той признава своята непреходна любов към рокендрола: „По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани (или нещо подобно)“.
След гимназията Горан Брегович следва философия и социология и сигурно е щял да стане учител по основи на комунизма, ако не е колосалния успех на първата му плоча „Ако бях бяло копче“ (Kad bi’ bio bijelo dugme) (1974).
С „Биело дугме“ владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Петнадесетте години работа с „Биело дугме“ са белязани с маратонски турнета и безкрайни давания на автографи, защото Горан става идол за младежта в Източна Европа, но накрая това го изморява и отегчава.
Брегович споделя:
„Аз съм от страна, където няма класическа музика, нашата музика е свързана с празник. Обичам да си мисля, че съдбата на нашата балканска музика е като продължение на доброто настроение.“
„Ако си композитор на Балканите, невъзможно е да подминеш българската музика.“
„И съвсем не е случайно, че българската музика е първата, която стана популярна на Запад с “Мистерията на българските гласове“. Тъкмо те проправиха пътя на световния интерес към балканската музика. Такава е и световната традиция – композиторите завладяват музикалните сцени тъкмо чрез самобитните традиции, сега ми идват наум имена като Стравински, Барток, но така също и Пол Макартни, Боно. Те залагат на националните традиции.“
„Балканската музика е обречена да бъде “копеле“, защото не се знае кой е бащата, коя е майката на най-характерните балкански звучения.“
„Ние, балканците, като че ли цял живот се подготвяме за сватбата и за погребението си. Всичко останало са само краткотрайни епизоди от тази подготовка.“
„Кичът е логичен израз на човешката естетика.“
„Когато си на турне, се превръщаш в един благоразположен идиот и това е болест на всички рок-групи по света.“
„Цивилизацията познава само няколко имена, които променят хода на историята. Всички ние останалите оставяме само някакви важни сигнали за своето време – обущари, монтьори, хирурзи, журналисти, композитори. За да стане светът по-добър, трябва всички ние да изминем дълъг път и да положим много усилия.“
„Човекът не е само тяло с мозък – метафизичната страна е във всеки от нас. Някои имат работа с квантовата физика, други с Бог.“
„Възхищавам се на необятния талант, който имат циганите.“
„Някога Гьоте и Вук Караджич са били приятели. Караджич е човекът, написал първата граматика на сръбския език. И когато ние сме сричали първата си граматика, германците са чели и са се възхищавали на “Фауст“. Тъкмо в този пример може да се долови разликата между нас – балканците, и западноевропейците.“
„Във Франция има историческа традиция да се приемат хора на изкуството…Повечето арабски, африкански, балкански артисти – всички те идват във Франция – това е страна с широки възгледи. Тя е открита за всички култури и така е от столетия. От руските и скандинавски писатели до испанските художници – емигрантите са посрещнати с широки обятия. Отнася се и за политическите.“
„Като че ли нашият комунизъм беше по-гъвкав от българския.“
„Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски.“
„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“
„Талантът е като паста за зъби – трябва да я изстискаш.“
ARTday.bg
