„Момичето, което усещаше книгите“ на Дези Икарди очарова читатели и критици

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Италиански роман ни връща вкуса на голямата литература

Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди (превод Ваньо Попов, издание на „Персей“) отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.

Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха.

Когато учителят на Аделина разкрива способността й да чете с обонянието си, той й възлага да разчете няколко книги и ръкописи, но разбира, че това й причинява силно главоболие и загуба на съзнанието. Тогава я съветва да спре да прави това, да си почива и да започне да чете като всички останали ученици.

Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език и наречен „Ръкописът Войнич“ по името на своя откривател. Верняно започва да ухажва леля й Амалия, прави й подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина…

Сюжетът се разгръща в две линии: от една страна е историята на Аделина и нейните необикновени преживявания, от друга – животът на леля й Амалия като млада и единственият й стремеж в живота – да се омъжи за богат мъж. Амалия е бивша вариететна танцьорка, която с помощта на своя приятелка и много трикове успява да подмами богат военен да се ожени за нея. Той също се опитва да я излъже, но при първата си мисия в Африка е убит малко след сватбата и Амалия неочаквано става богата вдовица.

Момичето, което усещаше книгите - Дези Икарди - ? книга - store.bg

Написан увлекателно и вълнуващо, включващ и елементи на мистерия, романът е прекрасно четиво в традицията на голямата италианска и европейска литература.

Родена в Торино, авторката на книгата, Дези Икарди, работи като копирайтър и актриса, но огромната й любов е литературата. Романът й получава признание от читателите и критиката, като й носи награди и номинации за най-престижните литературни отличия в Италия и Европа, сред които и за Европейската литературна награда.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Нещо подобно на ден – стихотворение от Емили Дикинсън

*** Ще дойде ли някога утрото? И нещо подобно на ден? Да бях планината висока - дали ще го видя пред мен? И има ли тяло на лилия? И птичи...

Никой не се ражда без пороци ~ Хораций

Древноримският поет Квинт Хораций Флак е неразривна част от  „златния век“ на римската литература. Неговото творчество обхваща революционната епоха на Древен Рим – края...

Шер прекратява музикалната си кариера

Световната мегазвезда Шер официално обяви, че прекратява музикалната си кариера след повече от 60 години на сцената. По време на концерт в Lyceum Theatre в Лондон...

Във Великобритания забраняват цигарите за родените след 2008 година

Британските депутати гласуваха във вторник с огромно мнозинство в подкрепа на законопроект за въвеждане на едни от най-строгите анти-тютюневи правила в света.  Законопроектът "Тютюн и вейпове"...

Стефан Данаилов: Бил съм щастлив!

Дните отлитат, но споменът за него остава. Има хора, обречени на вечност и безспорно той е един от тях - с таланта си, с...