Експозицията може да бъде видяна до 27 ноември в СГХГ
„Така без да се вдълбочават в проблемите за ново изкуство, тази година жените художнички дават все пак някакво ново изкуство защото не познават шаблона на старото. Дошли от скоро, те носят свежестта на един друг свят – техния – с бързината на недоизкараната новина, но и с лесното вдъхновение на илюстрацията, на модните журнали, на грижите за художествена култура.“ – Чавдар Мутафов, 1932
Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Динамични и изпълнени с множество предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. Времето между Първата и Втората световни война има голямо значение при оформянето на съвременното общество, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Този път погледът към него е насочен към мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар отделни аспекти от проблема да са разглеждани и представени в различна степен, едва днес е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.
Вера Лукова, натюрморт
В продължение на три години изследователският екип, работещ по проекта, се обръща към редица музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да събере различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество личности. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.
Вера Недкова, Рибари
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място, активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ, са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Невена Михайлова-Кожухарова, Поезия сред природата
Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много, тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Ангелина Ковачева-Вапроджиева, Портрет на контрабасиста
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
Елисавета Консулова-Вазова, Разходка с лодка
Заглавна снимка: Роза Дайчева, автопортрет
ARTday.bg
ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЦИ. НОВИ ХОРИЗОНТИ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
14 септември – 27 ноември 2022 г.
Така без да се вдълбочават в проблемите за ново изкуство, тази година жените художнички дават все пак някакво ново изкуство защото не познават шаблона на старото. Дошли от скоро, те носят свежестта на един друг свят – техния – с бързината на недоизкараната новина, но и с лесното вдъхновение на илюстрацията, на модните журнали, на грижите за художествена култура.
Чавдар Мутафов, 1932
Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Динамични и изпълнени с множество предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. Времето между Първата и Втората световни война има голямо значение при оформянето на съвременното общество, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Този път погледът към него е насочен към мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар отделни аспекти от проблема да са разглеждани и представени в различна степен, едва днес е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.
В продължение на три години изследователският екип, работещ по проекта, се обръща към редица музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да събере различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество личности. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място, активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ, са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много, тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
Ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век червена глина, порцелан емайл, вис. 38 см, диаметър – 27 см Частно притежание
Магдалина Кънчева (1904–1982)
Художничката Ивана Пейчева в ателието си, 20-те години на ХХ век. Държавен архив-Сливен
Автопортрет, 1939 маслени бои, платно, 90 х 65 см Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен
Роза Дайчева (1907–1968)
Портрет на Петя Кръстева, 1934 гипс, патина, 39 х 26 х 26 см Галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия
Васка Емануилова (1905–1985)
Рибари, 1938 смесена техника, платно, 120 х 104 см Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
Вера Недкова (1908–1996)
Над Арда, началото на 30-те години на ХХ век офорт, акватинта, 26 х 31 см Музейна сбирка Националната художествена академия
Александра Мечкуевска (1907–1993)
Натюрморт – цветя маслени бои, платно, 70 х 50 см Частно притежание
Вера Лукова (1907–1974)
Стенна чиния, 30-те години на ХХ век червена глина, емайл, 25 см Частно притежание
Невена Мачева-Пиперкова
Поезия сред природата, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 25 х 30 см Частно притежание
Невена Михайлова-Кожухарова (1892–1979)
Портрет на контрабасиста Асен Вапорджиев, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 96 х 72 см Софийска градска художествена галерия
Ангелина Ковачева-Вапорджиева (1905–?)
Целувката, 30-те – 40-те години на ХХ век теракота, 14 х 13 х 10 см Частно притежание
Васка Емануилова (1905–1985)
Петли, 1932 гравюра вурху дърво, 47 х 38 см Софийска градска художествена галерия
Сабина (Бинка) Вазова (1909–2007)
Разходка с лодка, 1922 маслени бои върху платно, 62 х 93 см Частно притежание
Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965)
Летен пейзаж, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху картон, 30 х 50 см Частно притежание
Невена Михайлова-Кожухарова (1892–1979)
Декоративен проект, 1932 темпера върху хартия, 50 х 36 см Музейна сбирка на Националната художествена академия
Мара Ковачева (1911–?)
Ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век червена глина, порцелан емайл, вис. 38 см, диаметър – 27 см Частно притежание
Магдалина Кънчева (1904–1982)
Художничката Ивана Пейчева в ателието си, 20-те години на ХХ век. Държавен архив-Сливен
Автопортрет, 1939 маслени бои, платно, 90 х 65 см Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен
Роза Дайчева (1907–1968)
Портрет на Петя Кръстева, 1934 гипс, патина, 39 х 26 х 26 см Галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия
Васка Емануилова (1905–1985)
Рибари, 1938 смесена техника, платно, 120 х 104 см Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
Вера Недкова (1908–1996)
Над Арда, началото на 30-те години на ХХ век офорт, акватинта, 26 х 31 см Музейна сбирка Националната художествена академия
Александра Мечкуевска (1907–1993)
Натюрморт – цветя маслени бои, платно, 70 х 50 см Частно притежание
Вера Лукова (1907–1974)
Стенна чиния, 30-те години на ХХ век червена глина, емайл, 25 см Частно притежание
Невена Мачева-Пиперкова
Поезия сред природата, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 25 х 30 см Частно притежание
Невена Михайлова-Кожухарова (1892–1979)
Портрет на контрабасиста Асен Вапорджиев, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху платно, 96 х 72 см Софийска градска художествена галерия
Ангелина Ковачева-Вапорджиева (1905–?)
Целувката, 30-те – 40-те години на ХХ век теракота, 14 х 13 х 10 см Частно притежание
Васка Емануилова (1905–1985)
Петли, 1932 гравюра вурху дърво, 47 х 38 см Софийска градска художествена галерия
Сабина (Бинка) Вазова (1909–2007)
Разходка с лодка, 1922 маслени бои върху платно, 62 х 93 см Частно притежание
Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965)
Летен пейзаж, 20-те – 30-те години на ХХ век маслени бои върху картон, 30 х 50 см Частно притежание
Невена Михайлова-Кожухарова (1892–1979)
Декоративен проект, 1932 темпера върху хартия, 50 х 36 см Музейна сбирка на Националната художествена академия
Мара Ковачева (1911–?)
Ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век червена глина, порцелан емайл, вис. 38 см, диаметър – 27 см Частно притежание
Магдалина Кънчева (1904–1982)
