Със седем номинации за „Оскар“, от които шест за главна и една за поддържаща роля, с BAFTA, „Грами“, „Златен глобус” и „Тони“, той е сред най-титулуваните англоезични актьори от 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век.
Ражда се като Ричард Уолтър Дженкинс в Понтрхидифен, Нийт Порт Толбът. Той е дванадесетото от тринадесет деца в семейство от работническата класа в провинциален Уелс. Баща му е миньор. Когато е 2-годишен, майка му умира след раждането на тринадесетото дете. Сестра му Сесилия, която е омъжена, го прибира в презвитерианското си семейство в близкия град Порт Толбът. Важно въздействие оказва и брат му Ивор, по-голям с цели 19 години, миньор и играч на ръгби, който управлява семейството със здрава ръка. Ричард започва да пуши още на 8-годишна възраст, а на 12 вече редовно пие алкохол. Вдъхновен от учителя си Филип Бъртън, чиято фамилия ще присвои, той се изявява в училищните драматични представления.
На 16-годишна възраст Ричард напуска училище, за да се хване на работа на пълен работен ден. Постъпва във военновременния комитет, обработвайки доставки за купонната система. По-късно се присъединява като кадет към военно-тренировъчния корпус в Порт Толбът, където отново среща учителя си Филип Бъртън, мобилизиран като командир на същото място. Успоредно с това Ричард се присъединява към младежка драматична група, водена от Лио Лойд, металург и страстен актьор-аматьор, който го обучава на основните неща в актьорското майсторство.
Филип Бъртън, виждайки потенциала на момчето, го кара да се върне в училище, макар и по-голям от останалите, и се захваща интензивно да го подготвя по разните предмети, както и да развива актьорския му глас. През 1943 Ричард, вече възприел новата си фамилия Бъртън, е приет в колежа Ексетър към Оксфордския университет за специално шестмесечно обучение.
Името му излиза на преден план с ролята му във филма „Братовчедката ми Ракел“ (1952), за което получава „Златен глобус“ за най-обещаващ дебютант и номинация за „Оскар” за най-добра поддържаща мъжка роля. Още на следващата година вече е сред номинираните за „Оскар“ за главна роля с изпълнението си в библейския епос „Робата“ (1953). В следващите години Бъртън блести в такива велики класики на киното, като „Клеопатра“ (1963) на Джоузеф Манкевич, „Бекет“ (1964) на Питър Гленвил, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966) на Майк Никълс, „Укротяване на опърничавата“ (1967) на Франко Дзефирели, „Хилядата дни на Ана“ (1969) на Чарлз Джерът и „Еквус“ (1977) на Сидни Лъмет, за последния от които печели „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма. В пика на своята популярност през 60-те Бъртън се смята за един от най-скъпо платените актьори в Холивуд.
Широко публично внимание заема бурната му връзка и партньорството с Елизабет Тейлър, както на екрана (11 филма заедно), така и като семейство – женили са се два пъти и два пъти са се развеждали (1964-1974, 1975-1976). За перипетиите на тази двойка през 2013 е заснет телевизионният филм „Бъртън и Тейлър“ на Ричард Лекстън. Изключително интересно за Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър разказва близкият им приятел Франко Дзефирели в своята невероятна „Автобиография“ (2012, ИК „Колибри“).
По данни от анкета, проведена през 2002 от BBC, Ричард Бъртън е посочен като един от най-великите британци.
Заглавна снимка: The Times, Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър
Artday.bg
