Книгите ѝ се превеждат в момента на десет европейски езика
„Прахосъбирачки” е дебютът на Луцие Фаулерова – книгата излиза сега и на български с логото на изд. „Изида“ и в превод на Красимир Проданов. При това става дума за един от най-превежданите в момента в Европа млади автори. 33-годишната писателка създава романа си преди пет години и веднага привлича вниманието на литературната критика и читателите. Докато анализаторите сравняват книгата със славния роман на Селинджър „Спасителят в ръжта“, нейните почитатели откриват по страниците много прилики със стила на по-съвременни литературни величия – Ървин Уелш и Чък Паланюк.
Анна, главната героиня на необичайния роман, е затормозена от собствените си спомени млада жена. Има необичайно хоби – да събира странни сувенири… или по-скоро да ги краде. Колкото и да опитва обаче, така и не се превръща в нормална млада жена. Изоставят я и двамата ѝ приятели – и интимният, и транссексуалният. Анна е в депресия – и сякаш по поръчка идва срещата ѝ с най-необичайния психолог на света, Виктор Кави. Може би точно той ще отвори вратата към проблематичното минало на Анна и сестра ѝ; може би точно той ще ѝ помогне да прескочи трапа на настоящето… или пък ще я бутне в него.
Стилът на Луцие Фаулерова е изпълнен с напрежение и в същото време леко мистериозен. Самата писателка казва, че книгата не е за невнимателни читатели, защото на много места из сюжета има малки сюжетни капанчета… или прахосъбирачки, ако използваме езика на главната героиня.
Необичайна, но четивна, „Прахосъбирачки” заслужи с излизането си номинации за най-авторитетната чешка литературна награда „Магнезия Литера”. Има и още една номинация – за наградата „Иржи Ортен”. Книгата отвори вратите пред Фаулерова и тя използва напълно своя шанс. Втората ѝ книга – Smrtholka, я изпрати на европейския връх. За нея младата писателка получи и Наградата за литература на Европейския съюз.
„Идеята дойде съвсем случайно – казва авторката в интервю за чешкото радио Wave. – Видях момиче, което седи, пуши и зяпа безизразно разни сувенири по рафтовете пред себе си. Непрекъснато размишлявах какво ѝ е, докато не осъзнах, че тя е плачела. В главата ми се появиха сто варианта как е плакала и за какво. Размишлявах върху историята 3-4 години, докато изградя в себе си образа на Анна. После написах книгата бързо.”
Съдбата на Анна обаче според Луцие Фаулерова е тежка. Младата жена е изправена пред баналностите на живота – например неработещо казанче в тоалетната или неспирно неразбирателство с родната ѝ сестра. Но изпод слоя всекидневни неволи изплуват проблемите на цялата тази генерация, родена в края на миналия век и израснала в условията на отчуждение, стрес и забързан живот.
Затова и по страниците се оглеждат семейното и сексуално насилие, общественото разделение, социалната изолираност. Затова и сами преброяваме заедно с Анна нейните прахосъбирачки, следваме задъхано монолога ѝ ред след ред, изпиваме до дъно чашата на горчивата ѝ съдба. А накрая може би проронваме и сълза за нея.
„Сурова, на места дори жестока – коментира читател на име Еридан, – това е изповедта на депресирано момиче, което има трудна съдба. Въпреки това или може би точно заради това книгата е изключителна. Нестандартни отношения, семейна трагедия, откровени сексуални сцени – всичко това ме караше да чета, без да спирам.”
„Прахосъбирачки” е от книгите, за които си казвате, че не би трябвало да ви харесат – откровена е Кап66, – че няма да ги четете с интерес. И че главната героиня е странна, асоциална, психически болна. Само дето нещата стоят така, че разбирам мислите ѝ, наясно съм откъде произлизат и докъде могат да те отведат. А и смятам, че авторката притежава уникален стил. Само се чудя докъде още може да стигне с тази тема.”
Ето и няколко цитата от книгата, които подсказват колко дълбоко се отпечатва в читателите си „Прахосъбирачки”:
„Като прехвърлям лентата назад, имам усещане, че разчиствам мръсотията, която се трупа незабелязано ден след ден, нощ след нощ, една такава мръсотия, която не се вижда, докато четката на прахосмукачката не откаже да я всмуква, докато не погледнете вътре в нея и не установите, че торбичката за безпорядък е препълнена и е образувала връх.“
„Вземете кило човешка слабост, шепа скука и две щипки самота, сипете там някого, който се е появил по едната случайност, както се казва, който е под ръка, нали така, и бумтово!, любовта е тук, чак дими от нея, хубаво сервирана на поднос от фалшиво сребро.“
„Ах, тези хора. Толкова отчаяно имат нужда да вярват в чистата доброта, защото самите те не я притежават ни най-малко, толкова отчаяно имат нужда да вярват, а не намират сили за това в себе си, нужно им е нещо друго, нещо, което е повече от тях, нещо „над” тях, Господи, дай ни поносим живот, за да има причина да станем сутринта, за да има причина да водим порядъчен живот, за да има причина за морал и етика, и любов, защото иначе само ще убиваме в името на еволюцията, ще се съвкупяваме и ще ядем.“
ARTDAY.BG
