Примата на българската естрада Лили Иванова се ражда на 24 април през 1939 г., в малкото градче Кубрат, тогава Царство България, в семейството на чиновник и сервитьорка. Семейството има четири дъщери, две от които умират от скарлатина.
Родът на Лили по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба и прадядо са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа, но впоследствие се преселват на юг от Дунав. Освен в конете обаче, семейството ѝ е влюбено и в музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка повече от добре. Майка ѝ пък обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи. На сърцето на баща ѝ са руските романси. След всичко това, няма как малката талантлива Лили да не пропее и да не покаже на света непреходната и огромна красота на своя глас. За да се превърне един ден във великата и вечна Лили Иванова.
През дългогодишната си звездна кариера тя успя да достигне такива висоти на изпълнителското майсторство, че и до днес стари и млади не спират да се възхищават на неостаряващите ѝ песни, на нестихващата ѝ енергия и силен дух. Неповторимият ѝ стил, неподражаемият ѝ чар, характерното ѝ сценично поведение, артистизмът и класата ѝ се превърнаха в учебник за поколения музиканти – композитори и изпълнители.
Лили от първо лице:
- „Коя песен искате да ви изпея? „Панаири” ли? Панаирите свършиха!”
- „Аз знам какво искам. И го искам вчера!!!“ — 1999 г. в интервю за БНТ по повод 29-тия ѝ албум „Частен случай“
- „Заслужила артистка станах преди брака си с Янчо Таков, а народна – след развода си с него.“
- „Който може, може. Който не – завижда.“
- „Няма от какво да се страхувам. Ванга ми е казала, че ще пея, докато съм жива. За ужас на някои хора.“
- „Нямам нужда от евтина реклама. Вестниците се интересуват от мен, а не аз от тях.“
- „Простотията и невежеството са неизлечими.“
- „Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А музиката не може да събере прах.“ (Истината“, Мартин Карбовски)
- „Чалгата на мен никога не ми е пречила. Имаше едно време, когато беше на мода, днес не бих казала, че е толкова актуална… Тя ще отиде на мястото, откъдето е дошла. В кръчмите. Тя оттам дойде. Но има едно нещо, което ме дразни, което смятам за унизително за българина. Чалга, кючек, всеки може да си пее, каквото си иска. Обаче създай своя песен, българска. Защото като отидеш в Сърбия, не можеш да чуеш българска песен, като отидеш в Турция – няма български песни. А ние, дупедавците, влизаме на заден ход, без вазелин – наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме.“ (Истината“, Мартин Карбовски)
- „Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата…“ (Истината“, Мартин Карбовски)
- „Имам убийствени планове за след края на света.“ (Телевизионно интервю след концерта в Арена Армеец)
- „Аз никога не стоя с ръждясала корона на главата. Аз искам короната винаги да е лъскава. И тази корона винаги трябва да се почиства и да се лъска – тя трябва да блести. На мен ръждясалата корона нищо не ми носи. Затова всичките ми награди седят в един сандък вкъщи, никога не се изваждат. Защото, ако ги наредя на сцената и не мога да си изпея песните, какво става – нищо. Коя съм вече аз – г-н Никой.“ (Телевизионно интервю след концерта в Арена Армеец)
Честит рожден ден, Лили!
Източник: Woman.bg; Снимка: YouTube
ARTDAY.BG
