В края ня август очакването не свършва. Ще дойде есен, но все така очите ни ще търсят очите на любимия човек. Докосването на нечия ръка вдъхновява, а целувките са толкова горчиви, колкото се услажда виното.
ARTday.bg ви представя пет български стихотворения за любовта:
НЕРВИ ЗА ЛЮБОВ
Маргарита Петкова
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките – не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това „Обичам те“?
Да не мислиш, че ще се срути
светът – след моето тръгване?
Бъди сигурен – много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз – най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови – не ми приличат.
А трудната – ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре – да живее рискът!
Хайде сега – отведи ме оттука!
Ако ти стиска.
***
ЛЮБОВ
Дамян Дамянов
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му – листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани – туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква – кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.
***
НАЙ-ХУБАВАТА ДУМА Е „ЛЮБОВ“
Добромир Банев
Най-хубавата дума е „любов”.
Най-трудната – защо? – е „изневяра”.
Животът е графит – едно „Fuck off”,
надраскано несръчно на дувара.
Не ми припомняй ланшни времена
и бъдеще недей да ми споделяш.
Да, всичко има своята цена –
поевтиняват страстите в неделя.
Какво ще бъде после аз не знам.
„Ще” в случая е твърде неуместно.
Човек се ражда и умира сам.
Любов ли?
Да съм казал, че е лесно?!
***
МОЯТА ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ
Стефан Цанев
Ела, моя последна любов,
ела, моя Дорис, трийсет години
с мен –
героическа орис!
Какво не мина през наш’те
глави –
аспи, забрави,
заспи, забрави…
Защото нищожно е всичко
пред близката драма:
единият ще е жив,
другият ще го няма.
Пред ужаса на живата самота
предпочитам смъртта,
предпочитам смъртта.
***
НЕ СЕ ЗАБРАВЯ
Мартин Спасов
Не се забравя просто ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя –
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал –
тя мрази някой помен да ù прави.
Каквото и преди да си ù дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да ù кажеш сбогом!
Заглавна снимка: Pixabay
ARTday.bg
