60 000 лева за българско изкуство на биеналето във Венеция

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Досегашните ни участия се броят на пръсти и се помнят главно със скандалите

60 000 лева ще бъде максималното финансиране за произведението на изкуството, което ще ни представи на 59-ата Международна художествена изложба на Венецианското биенале. Това става ясно от конкурса, обявен днес в страницата на Министерство на културата. Сумата включва възнаграждение на кураторите, авторите, счетоводно обслужване и реализация на проекта, който ще представи страната ни във Венеция през април догодина.

А отделно МК ще заплати наем на експозиционно пространство, за транспортиране на произведенията до Венеция и обратно, вътрешен транспорт, застраховка, инсталиране и деинсталиране, наем на персонал, командировъчни, комуникация, такси и разрешителни, PR кампания, рекламни материали и др., съобщават от ведомството. Бюджетните средства ще бъдат предоставени на Националната галерия, която ще осъществи цялостната организация на националното ни участие.

За сравнение, кураторското финансиране на печално известното ни участие в Биеналето през 2019 г. – по-известно като „чашите от Икеа“ – бе в размер до 50 000 лева, но впоследствие в медии и интервюта многократно бе тиражирана информацията, че с все режийните и организационни разходи то е струвало на държавата половин милион. Въпреки че инсталацията „Как живеем“ на художниците Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска, бе първото българско участие на Биеналето, резултат от отворен национален конкурс, то предизвика много критики и спорове.

Повече от 120 години Международната изложба за изкуство във Венеция е сред най-престижните културни институции в света. Както подсказва името му, биеналето се провежда през година, като протича по предварително обявена тема със социално значимо послание. Между 1964-а и 2019-а националните участия на България на биеналето са само три, без финансиране от държавата, а понякога и без павилион – като през 1999 г., когато се изявява Недко Солаков с куратор Яра Бубнова. Следващото национално участие е през 2007 – по повод приемането на България в ЕС ЮНЕСКО отпуска пространството си, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вутен. С грандиозен скандал е придружено участието през 2011 г., когато българските арт среди научиха за него от… сайта на самото биенале. (Тогава Вежди Рашидов и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов гордо съобщиха в медиите, че България не е дала нито лев за това участие, припомня изкуствоведката Диана Попова). Така след още три пропуснати възможности, се стигна до чашите през 2019 г.

The Milk of Dreams (New York Review Children's Collection): Carrington,  Leonora: 9781681370941: Amazon.com: Books

59-ото Венецианско биенале трябваше да се проведе тази година, но бе отложено заради пандемията. Темата му е „Млякото на мечтите“ по книга на сюрреалистката Леонора Карингтън (1917-2011). Британско-мексиканската художничка, която почина през 2011 г., е част от разцвета на сюрреализма през 30-те години на миналия век — и самата тя бе наричана последният сюрреалист.

Новите дати са 20 април-27 ноември 2022 г., а предложения за българския проект ще се приемат в МК до 29 декември. В конкурса могат да участват само физически лица и само с по едно предложение, а подадените кандидатури ще бъдат разгледани от жури, определено от министъра на културата, което трябва да се произнесе до 7 януари догодина.

Мястото във Венеция, където ще се разположи еталонът за българско съвременно изкуство, е историческата сграда Спацио Рава – в квартал „Сан Поло“ в центъра на града, близо до моста Риалто. За него е предназначен партерният етаж с обща площ 90 кв. м, от които изложбени са около 68 кв. м, разделени в 4 помещения. Той разполага с малка градина с изглед към Канале Гранде, която ще се използва само за откриването.

На заглавната снимка: Историческата сграда Спацио Рава край Канале Гранде, в чийто партер ще се разположи Българският проект

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Мъдростта на опита

„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с...

Хенри Милър: Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот

Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се...

Зачатието – свято. Рождението – с писък.

Тъй рече Виктор във деня на Йосиф И мисля за Бащата. И за бащата мисля. Зачатието – свято. Рождението – с писък. Грехът е първороден, а ти,...

57 години без смеха на Чудомир

„Не съм от тия, как’Сийке, ама…” Накарахме ли ви да се усмихнете?! То си е за смях, защото всички се улавяме да повтаряме репликата,...

Карел Чапек: Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ

Карел Чапек се ражда в градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година. Момчето се...