Довечера предстои грандиозен концерт в негова чест
НДК и „Фондацията“ ще отбележат 75-годишнината на Кирил Маричков с грандиозен юбилеен концерт тази вечер, 30 октомври, в зала 1. Легендата на българския рок ще излезе заедно с Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански точно в 20 часа, за да прозвучат някои от най-големите хитове в жанра – „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“, „Две следи“, „Хамлет“…
Кирил Маричков споделя:
Абе, на хората им дай да кажат, че нещо е станало не както те са го искали, че да почнат да плюят и да псуват. Ето ви пример: до моя дом има строеж. Един ден гледам, майсторите стоят на слънце с биричка в ръце си говорят, че нямат работа, защото не са им доставили материали. Та псуват си тези майстори началниците си, ама вътрешно им е голям кеф че не работят, че някой друг е виновен за бездействието им. Това е типично за нашия манталитет. Българинът просто много обича някой друг да му е виновен за всичко и адски мрази да има собствена отговорност и право на избор. Предпочитаме някой друг да избира вместо нас и се чувстваме много неуютно и некомфортно, когато сами трябва да взимаме решенията. Защото тогава няма кого да плюем.
Чалгата винаги е имала ниша в България. Едно време тази ниша беше запълнена от така нареченото „сръбско”. Нашите фолк изпълнители обаче надминаха сръбските си колеги, като направо ги удариха в земята по пошлотия. Подобни песни се слушаха и едно време, под сурдинка. Защото нашата държава, която освен, че цензурираше напредничавите неща, забраняваше и чалгата. Това обаче не спираше хората и когато минавах през сливенския пазар на връщане от морето да си купя някакви плодове, можех да послушам „Камъните падат”, например. На концертите на Лепа Брена в България пък се събираха по три, четири пъти повече хора отколкото на нашите. Така че, този тип музика винаги е имал повече почитатели у нас.
Докато има дворни тоалетни, ще има и чалга.
ARTday.bg