Празничен концерт под патронажа на Президента Радев
На 9 октомври, от 19 ч. Софийската филхармония ще отбележи 80-тия рожден ден на зала „България“ с празничен концерт, който ще повтори програмата, изпълнена при откриването на залата. Събитието е под патронажа на Президента на Република България. Солисти на концерта ще бъдат клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров (носители на наградата ЕХО Класик за тази година) и виртуозът на пианото Людмил Ангелов. На диригентския пулт застава директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.
Точно преди 80 години, на 9 октомври 1937 г., за първи път разтваря вратите си новата КОНЦЕРТНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ”, част от цялостен архитектурен комплекс, инвестиран от Чиновническото кооперативно взаимнозастрахователно дружество. Проектът е на известните архитекти проф. Станчо Белковски (1891-1962) и Иван Данчов (1893-1972), завършили в Берлин, автори на редица проекти като сградите на Алианс Франсез, Германското училище (днешната Национална музикална академия), Кинотеатър и хотел Балкан (сега Младежки театър). Сградата е един от примерите на модернизма в българската архитектура от този период и през 1978 г. е обявена за паметник на културата.
Строежът на комплекса, започнат през 1935 г., завършва в началото на октомври 1937 и залата се открива с концерт на Българска държавна филхармония под диригентството на Цанко Цанков, със солисти Димитър Ненов, Люба Енчева и Панчо Владигеров, с участието и на френския органист и композитор Жозеф Боне. При тържественото откриване изтъкнатият музиколог проф. д-р Стоян Брашованов, директор на Държавната музикална академия, произнася следното слово:
„Особена чест ми е да ви засвидетелствувам, че вълнение на празнична радост и на възторжена признателност изпитват в този час всички, които с любов, труд и себеотрицание са се посветили на музиката – изповедницата на най-чистото и същевременно най-съкровеното у човека. Възникнала някога из религиозен обряд, трудова общност и задружен бит, тя и днес – след вековно художествено съзряване и обособяване – не е изневерила на своята социална първоприрода. Благодарение на това, че звукът и ритъмът пряко покоряват всички, които догонват, музиката винаги упражнява масово въздействие и постига колективно възприемане. Затова тя непосредствено твори общност между хората , затова и обратно – всяка единно вдъхновена общност постига върховен израз в музика, именно затова музиката е отвъд всяка човешка ненавист и вражда.
Безсъмнено музиката като мощно и все пак безкористно средство за упражняване в единочувствие е насъщна потреба за съвременното общество, предвид на нарушеното морално единство сред него. Ако бленуваният социален мир и мирът между народите не е някаква съзнателна самоизмама у културния човек, то той – мирът – предполага преди всичко взаимно вживяване, опознаване и уважение. А това именно върши музиката пряко и безобидно, както между обществени слоеве, така и между народи.
Но музиката, колкото и да вирее на международна почва, никне само из дълбоките недра на самоосъзнати и духовно съсредени народи. Никъде и никога не е възраствала художествено-музикална култура освен върху народно-песенна култура. А това говори много тъкмо нам, които дирим онова, що ни единно и властно обнадеждява, възвисява и сплотява. Безспорно, народната ни песен и художествената ни музика , която расте из нея, са годни да градят и утвърдяват народното единство в душите ни. Нашата народна песен и народностно вдъхновената ни художествена музика има тепърва да изпълняват върховното си обществено призвание.
В услуга на това се открива тържествено този великолепен дом за мир, радост и родолюбие чрез музика. Дело на стопанска организация, която изповядва общественото си предназначение с девиза „Един за всички и всички за един”, този дом, окичен с гордото име „България”, се обрича да служи чрез музика за душевно възвисяване и волево единение сред българското общество и по този начин да сътрудничи за обезпечаване мир на отечеството ни.
Служителите на музиката у нас, които досега в творчество и изпълнение проявиха усет и почит към чуждото и вярност и вдъхновение по отношение на родното, са готови да изпълняват своя дълг и тук. Залог за това е и тази съвършена обстановка за музикално – обществена работа, плод на българското техническо умение и трудолюбие. Но залог за това е и идеята за обществено сътрудничество, изразена в девиз на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество – виновник на тази историческа вечер.
Дано българското музикално творчество и изпълнение със своя разцвет да увековечат концертната зала „България”!”
Голямата зала „България”, първоначално с 1470 места, била със специална облицовка, съобразена с изискванията за добра акустика, съгласно препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при Държавното Висше техническо училище в Берлин. И до днес тя остава най-добрата акустична зала в София. Едновременно със строежа на залата и съобразен с нейната акустика е изграден голям концертен орган (с четири мануала и 72 регистъра) от фирмата Зауер от Франкфурт на Одер. По време на бомбардировките в началото на 1944-а залата, органът и двата концертни рояла Стейнуей са разрушени. Залата е била възстановена през 1949-а, но без орган. Едва през 1974 г. фирмата Шуке от Потсдам построява нов орган с три мануала, 55 регистъра, механична трактура и електронна памет за регистрите. Първи органови концерти изнасят Волфганг Шетелих (Лайпциг), Иржи Райнберг (Прага) и Леонид Ройзман (Москва). Първият органов концерт на български изпълнител е на Нева Кръстева на 20 септември 1974 г., първият щатен органист на Софийската филхармония от 2 ноември 1984-а до днес е Велин Илиев.
Концертът, с който тържествено е открита залата на 9 октомври 1937-а, започвал с изпълнението на Жозеф Боне на органови творби на Бах – Прелюд и фуга, Шуман – Ескиз, Боси – Ария и Ж. Боне – Концертни вариации. Големите ни пианисти Люба Енчева и Димитър Ненов изсвирили двойният концерт на Бах (създаден вероятно през 1736 и считан от някои изследователи за транскрипция на изгубен концерт за две цигулки или цигулка и обой). Прозвучали два хора от Хенделовата Месия – Отроче нам роди се славно (в ориг. For unto us a Child is born според либретото на Чарл Дженинс по английския превод на Библията, направен от Крал Джеймс) и прочутият финал на втората част на ораторията – Алелуйя, която от първото изпълнение в Дъблин през април 1742 е неизменна част от Пасхалните тържества в целия християнски свят. Самият Панчо Владигеров бил солист в премиерата на неговия току-що завършен Трети концерт, посветен на новата зала. И на края, още една емблематична за българската музикална класика творба – Концертната увертюра Балкан на Петко Стайнов, написана също неотдавна, в края на 1936 година.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
