Днес актрисата празнува юбилей
Днес една от иконите на българското кино има празник. Гинка Станчева отбелязва 90-годишен юбилей.
Мечтала за кариерата на балерина, но майка й не разрешила да поеме този път.
Гинка Станчева завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1955 г. и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински. Работи там до 1958 г. От 1958 г. до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта.
След това работи в частен театър „Барбуков“, гастролира в общински театър „Възраждане“, Театър 199 и в театри извън София. Има участия в радио- и телевизионния театър. Снима се в 19 филма.
В края на 50-те години на миналия век Гинка Станчева е една от най-големите звезди на българското кино.
Всенародна любов й носят филмите „Любимец 13″ и „Специалист пo всичко“, където си партнира с Апостол Карамитев.
С Пейчо Пейчев, син на българин и италианка, завършват заедно ВИТИЗ и заминават по разпределение в Благоевград. Всъщност се срещат много по-рано – по време на една почивка във Велинград. Той почивал във вилата на адвокатите, тя на банковите чиновници. Той е най-голямата, първата и единствената любов. Женят се в трети курс, за да „не го изпусне“. Станчева твърди, двамата си остават влюбени до последния му час.
Тя е първата българска актриса, преминала по червения килим в Кан. Отива на фестивала с филма на Захари Жандов „Земя“ – първата българска лента, показана на фестивала. И бурно аплодирана от световния елит на седмото изкуство.
След като гледа филма, големият френски писател Андре Мороа признава на Гинка Станчева, че никога няма да забрави прекрасните очи на героинята й Цвета.
„Тогава минах по червения килим и ме аплодираха Бриджит Бардо, Лиз Тейлър, Марина Блади, Федерико Фелини, невероятни хора. В Кан бяхме настанени в един от най-хубавите хотели „Мартинес“, а до моята стая в съседния апартамент бяха Джулиета Масина и Федерико Фелини. Всяка сутрин си казвахме „Добро утро“, Лиз Тейлър до тях. Тогава мисленето на младите хора бе съвсем различно, аз тогава си мислех за България, за моята си публика“.
„Хората ме спираха непрекъснато за автографи и да ми изкажат любовта си.“
„Лицето ми се мъдреше по будките, където висяха фотографии на любимите актьори. Извинете, може ли една Гинка Станчева за 16 стотинки и един Апостол Карамитев“…
„Липсва ми напрегнатото ежедневие отпреди, но човек свиква с всичко“.
„Най-важно е да има обич, доброта и разбирателство. Но над всичко стои здравето. Всеки ден си пожелавам да съм здрава“.
„За актьора няма възраст и той винаги е гладен да играе.“
Заглавна снимка: Кадър от „Любимец 13“ (1958), реж. Владимир Янчев
ARTday.bg
