Да обичаш Фредерик Шопен, да не можеш без Жорж Санд

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Той бил млад и красив, носел слава на гений в композирането на музика. Тя се обличала в мъжки облекла, била еманципирана, скандална и много талантлива писателка. Той се казвал Фредерик Шопен, тя е известна с псевдонима Жорж Санд, родена на днешния ден, 1 юли, през 1804 година с името Амандин Орор Люсил Дюпен.

Срещата им ражда любов, нечувана за онези времена. Любов, която продължава цели 14 години. От нея са вдъхновени музикални произведения, които и днес карат света да затаява дъх и да се прекланя пред величието.

Шопен бил 20-годишен, когато в напуска Варшава и заминава за Париж, столицата на изкуствата. Не било нужно много време, за да срази публиката с полонеза, валсове и мазурка, изпълнени с драматизъм и поезия. Фредерик бързо изгражда репутация на сърцевед и прелъстител на женските сърца.

С не по-различна слава е и писателката Амандин Дюпен. Тя била наричана повелителка на мъжките сърца, а романите си подписвала с името Жорж Санд. Младата и талантлива авторка носела мъжки облекла, имала дрезгав глас и демонстративно показвала странен маниер. Любовните ѝ авантюри са достояние на цял Париж.

Резултат с изображение за george sand frederic chopin

Двамата се срещат през 1836 г. по време на прием, организиран в дома на Мари Даголт, любовница на Ференц Лист. Тогава Шопен сравнява Санд с карикатура на денди с цигара в ръка, но с женска душа.

Напук на обществените порядки, влюбените скоро заминават на пътешествие. Това е скандално дори за самия Балзак, който обаче вярва, че писателката е наистина е намерила онова, което търси – голямата любов.

Шопен и Санд са отдадени един на друг, но и на творчеството си. Кавгите помежду им са провокирани от страстта, но бързо утихват заради приятелството, на което също се наслаждават. Жорж Санд можела да работи по 24 часа в денонощието, без да ѝ липсват забавленията на ношния живот. В продължение на 20 години Шопен е постоянен гост в замъка на Дюпен. Тук редвоно идвали роднини и приятели на композитора, когото гальовно наричали Шопенчо. Именно в замъка той се запознава с Пиер Леру, Балзак и Луи Блан.

Едно от дългите пътешествия на любовната двойка е в Майорка. Зимата там за тях е изпълнена с вдъхновение, но заедно с това подлага на големи изпитания както чувствата им, така и самата им връзка. Шопен заболява тежко. Това кара Санд да изостави писането и да не се отделя от леглото му ден и нощ. Все пак успяват да преодолеят кризата и се завръщат във Франция. Но композиторът никога не се възстановяна напълно. Следващите няколко години прекарват живота си в имение на писателката Нюан. Там Санд пише поетичен разказ за малкото селце Бери, в което е отраснала, а по него Шопен създава музикално произведение. Говорело се, че Жорж не оставала равнодушна към всяка творба на Шопен, докато той до голяма степен неглижирал нейните – казват, че много от произведенията ѝ така и никога не прочел.

Романът „Лукреция Флориани“ се появява на бял свят в 1848 г. и разказва любовна история, наподобяваща тази на писателката и композитора. Самият Фредерик се „разпознава“ в героя – княз Карол, който бил нарцистичен и а в книгата е представен като карикатура. Това наранява и обижда Шопен. За него Санд е „предала“ връзката им и решава да сложи край.

Докато г-жа Дюпен се съвзема бързо и връща творческия си ентусиазъм, Шопен никога повече не създвава музика. Здравето му се влошава още повече. Сам е в Париж. Когато вече е загубил говора си и общува чрез жестове, писателката иска да го посети, но приятелите му не я допускат, тъй като силното вълнение можело да го убие.

Дни преди да издъхне, композиторът си спомня за обещанието на Санд никога да не го оставя сам. Спомнил си и клетвата ѝ, че е готова да умре в ръцете му. В сърцето си Жорж Санд така и не се разделя с Шопен…

Последната жена, която се опитва да го съблазни, е неговата богата ученичка и финансова покровителка Жан Стирлинг, за която той казва: „Пò бих предпочел да се оженя за смъртта“. Това му откровение не достига до дамата, която питае топли чувства към композитора и го величае: „Той има толкова благородна идея за това, каква трябва да бъде една жена!“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Жан Кокто: Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама

Жан Кокто е псевдоним на Жан Морис Йожен Клеман. Известният френски поет и драматург, който освен това е и писател, дизайнер, кинодеец и боксов...

Deep Purple у нас държат на немската бира и кофи за разделно изхвърляне на боклука

Дни остават до четвъртото издание на рок фестивала в долината на виното. Тазгодишното издание ще се проведе между 12 и 14 юли, а организаторите...

Моника Белучи взе наградата на Асоциацията на чуждестранната преса в Италия

Актрисата Моника Белучи получи наградата на Асоциацията на чуждестранната преса в Италия за цялостни постижения, съобщи ДПА, цитирана от БТА. 59-годишната Белучи, която стана известна...

Далеч от суетата, по пътя към свободата на духа ~ Николай Бинев

Николай Бинев има златна максима, която не нарушава до края на дните си: „Една жена, един театър!” Половин век от живота си споделя със...

Когато ме напуснеш, забрави ме

"Тогава се влюбих в глас, просто глас. Не исках да чувам нищо друго. Какво мразиш най-много? - Лъжата. Чувството за собственост... - Когато ме напуснеш, забрави ме...