Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, Мексико в семейството на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият ѝ крак изсъхва и тя остава инвалид за цял живот. Мечтае да стане лекар, за да лекува телата и душите на хората, увличайки се с младежка страст по Фройд. Фрида е първата мексиканка, преминала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на катастрофа и е подложена на тежка операция.
Прикована към леглото, със силни болки, с метална шина на гръбначния стълб, тя започва да рисува от скука и самота. Това ново поприще я свързва с Диего Ривера. Той е яростен поддържник на болшевиките в Русия, но и известен майстор на стенописи, синтезирали фовистични и експресионистични елементи с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота ѝ – два пъти се жени за него, връзката им минава през страст и предателства. На физическата болка тя се противопоставя с ексцентричност, дрога, алкохол, безброй връзки с мъже и жени.
Фрида Кало създава поредица от автопортрети. Тя е художничката, рисувала най-много себе си: в национален костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. В картините си съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. „Често са ме питали за това настойчиво присъствие на автопортрета. Когато над главата ти е само твоят образ, той се превръща в натрапчива идея. Да рисувам означаваше да се освобождавам от него“. Живопис като автотерапия. Автопортретите ѝ са пейзажи на душата на границата между реалността и съня. Пикасо, Дюшан и Кандински ѝ се възхищават. „Нито ти, нито аз, можем да нарисуваме една глава като Фрида Кало“ – пише Пикасо до Ривера през 1939 г.
През същата година в галерия „Рено“ в Париж се открива изложбата „Всичко за Мексико“, на която са представени нейни творби. Автопортретът ѝ, наречен „Поставяне в рамка“, е закупен от Лувъра. В каталога на изложбата Андре Бретон пише: „Изкуството на Фрида Кало е панделка, завързана на бомба“. Хуан Миро я приветства, Макс Ернст я обсипва с възторжени думи. За нея говорят всички, а елегантният ѝ стил очарова парижката публика. Силно впечатлена е и Елза Скиапарели, моделиерката, известна с неконвенциалния си стил, която налага елементи на изненада и шок. Тя създава специално за Фрида роклята „Мадам Ривера“. И Жан – Пол Готие отдава почит на незабравимата мексиканка. Една от есенните му колекции носи името ѝ – по подиума гордо и свободно се движат манекенки със сключени тъмни вежди, сякаш оживяло копие на художничката.
„Моите картини са нарисувани грижливо, не повърхностно, а с търпение. Посланието на моята живопис е болката“. Така обяснява камерните си платна художничката, преживяла 35 операции. През последните десет години от живота си Фрида води интимен дневник, пълен с рисунки, спомени, писма до Диего и спонтанна поезия. В него изкуствоведите търсят шифъра към някои от произведенията ѝ. Умира на 13.07.1954 г. на 47 години.
Представяме ви мисли и пет рецепти от книгата „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ на Ф. Г. Хагенбек в превод на Даниела Радичкова:
„Имай смелостта да живееш, защото да умре може всеки.“
„Човек не се жени за онзи, който му е откраднал сърцето, случва се само в любовните романи или в романтичните филми. В живота оставаме с когото ни се е паднал и нищо не би могло да промени това.“
„Ако знаем точно какво да правим, тогава защо да го вършим? Ако съществуваше само една истина, нямаше да е възможно да се нарисуват стотици платна на една и съща тема…“
„Единственото, което научих от живота, е, че човек не се жени за голямата си любов, нито за онзи, с когото е правил най-страхотния секс. Ала дори да има някой, който да е намерил тези две качества в партньора си – любов и секс – не значи, че непременно е щастлив…“
„…каза на раздяла той и изпрати въздушна целувка на Фрида, а тя я съхрани в сърцето си за времето, когато щеше да го мрази и да иска да го напусне – случваше се поне веднъж месечно, в синхрон с цикличността на любовниците, които идваха с лекотата, с която си отиваха.“
„Всички жени са изключителни. Всяка е моя кръщелница, понеже заслужава. Тъй като аз притежавам дарбата да нося смърт, вие имате дарбата да давате живот. Единствената причина си ти самата. Защото си Фрида, а Фрида е само една. Няма друга по-силна причина от тази…“
Рецепти
МЕКСИКАНСКА ПИЛЕШКА СУПА
Веднъж една от гостенките на Диего – една от ония американки многознайки – ме попита защо в Мексико всяко ястие включва пилешко. Никога не бях се замисляла над това. Пилето е нещо като основата на нашата храна. Ето защо за мен няма съмнение: пилешката супа е мексиканска, без значение дали е създадена от франчулята – със сигурност са купили пилето от пазара „Ла Мерсед“1.
1 средно голямо пиле, около 1 ½ килограма, 2 литра вода, 4 моркова, 2 картофа, 1 стрък целина, 2 скилидки чесън, ¼ глава лук, 2 зърна бахар, ½ чаша ориз, чипс от тортиля, 2 лимона, 1 ситно накълцано люто чушле серано, нарязан кориандър, сол.
Раздробеното на парчета пиле, лукът, чесънът, бахарът и стръкът целина се слагат в тенджера с вода, добавя се сол и се оставя да ври. След като пилето е повряло доста време, добавят се нарязаните на четвъртинки картофи, морковите и оризът. Преди да се поднесе, се добавят накълцаните кориандър и лук и чипсът от тортиля, начупен на парченца. Отделно се слагат нарязаните лимони и наситненото чушле серано.
РЕБЪРЦАТА НА СКЪПИЯ ДОКТОР ЛЕО
Когато идва да ме види, докторчето ми изпраща телеграма, в която пише: „Приготви ми ребърца“. Така зная, че трябва да му направя гозбата, в която се е влюбил, когато e лекувал индианци. Обичам го, той е най-добрият ми приятел.
2 парчета свински ребърца, нарязани така, че всяко ребро да остане отделно, ½ чаена лъжичка смлян кимион, 6 ситно нарязани скилидки чесън, 1 чаена лъжичка сол, 2 супени лъжици свинска мас, 4 чаши вода, 6 цели скилидки чесън, ¼ глава лук на парчета, 8 люти чушлета серано, 1 килограм обелени зелени домати, 8 стръка пресен кориандър, сол и черен пипер за овкусяване.
Кимионът, ситно накълцаният чесън и солта се смесват и със сместа се намазват ребърцата. По въз-можност да се направи ден по-рано, та ароматът да попие хубаво в месото. Ребърцата се поставят в голяма тенджера или в железен котел с вода, докато ги покрие, и се слагат на огъня. Варят се, докато месото може да бъде пробито лесно с вилица. Тогава се вадят от бульона и се пържат в маста 10 минути, после се оставят настрана. В друга тенджера с вода се пускат целите скилидки чесън. Когато водата заври, се добавят чушлетата и лукът и се оставят да врят 5 минути. Добавят се зелените домати и се вари още 5 минути. След това всичко се намачква в хаванчето, докато стане на пюре. Към тази смес се прибавят 2 чаши от бульона, където е вряло всичко, и се слага прясно смленият кориандър. Ако сосът е гъст, се разрежда с малко вода.
В голям тиган се затоплят 2 супени лъжици от мазнината, в която са се пържили ребърцата, добавя се пюрето, покрива се и се оставя да ври 10 минути. Към тази каша се притурят ребърцата, подправя се със сол и черен пипер, всичко се разбърква добре и се оставя на бавен огън за 20 минути.
ГОЩАВКАТА ЗА ТРОЦКИ И БРЬОТОН
Козобрадкото обичаше да го изненадвам. Нямаше много какво да кажа, понеже Диего ми отнемаше думата, както и на всеки друг в близост до Троцки, ето защо аз само готвех; чрез подправките можех да му кажа повече, отколкото с думи, какво разбирам под един по-добър свят. Двамата исках ме единствено това: светът да стане по-добър. Кой ли не желае подобно нещо!
Червен мексикански луциан с кориандър
1 червен мексикански луциан, над 2 килограма, измит и почистен от люспите, 8 чаши ситно нарязан кориандър, 5 мариновани люти чушки, нарязани на едро, 2 големи глави лук, нарязани на кръгчета, 4 чаши зехтин, сол и черен пипер.
Отстрани на рибата се правят три разреза, за да поеме добре подправките. В тиган или в разлат съд се приготвя канапе за рибата с половината от нарязания на ситно кориандър, половината от лютите чушки и половината от лука; залива се с половината от зехтина и се подправя със сол и черен пипер. Рибата се поставя върху канапето и се покрива със слой от останалите люти чушки, кориандър и лук. Залива се с другата половина от зехтина. Слага се за около 40 минути в предварително загрята на около 200 граду-са фурна и от време на време се облива със соса, за да не изсъхне. Поднася се в същия съд.
МЕКСИКАНСКА ЗАКУСКА
Онова, което най-много ми липсва от Мексико, когато пътувам, е събуждането сутрин с аро-мата на кафе с канела и на мазнината в тигана, където се пържи хубава закуска. Това е началото на един нов ден, както и спомен колко прекрасен е бил вчерашният.
Яйца на очи по мексикански
½ чаена чаша олио, 4 яйца, 4 тортили, 2 домата от консерва, щипка риган, 1–2 люти чушлета чиле де арбол, печени направо на пламъка, 1 супена лъжица нарязан на кръгчета лук, ¼ чаена лъжичка ситно на-рязан чесън, сол.
Доматите се смилат с ригана, лютите чушлета и чесъна и им се добавят сол и малко вода. Тортилите се пускат за малко в горещото олио да омекнат, но да не добиват златист цвят. Отделно, две по две се пържат яйцата, като се внимава жълтъкът да не се разтече. Тортилите се слагат по една в чиния, отгоре се поставят пържените яйца и се заливат с топлия доматен сос. Накрая се добавя нарязаният на кръгчета лук.
САНГРИТА
Тази рецепта за сангрита ми е от едно пътуване с Мъри. Тогава той ме научи, че трябва да пия текилата си със сладко-кисела напитка. Харесвам текилата чиста, също като мъжете; това винаги ми е служило, за да впечатлявам гринговците, когато идват при Диего.
2 люти чушки анчо, 2 супени лъжици нарязан лук, 2 чаши портокалов сок, ½ чаша сок от зелен лимон, сол.
Изпечените и почистени от влакната и семето люти чушки анчо се варят 2 минути, след което се оставят да престоят 10 минути. Лукът, портокалови-ят сок и сокът от зеления лимон се смесват и заедно с лютите чушки се сипват в блендер или в хаванче и се правят на пюре; посолява се. При желание може да се прибави още сок от портокал, зелен лимон или домати.
Сангритата е жената. От нея лъха на подправки и лук. Тя придава цвят и огън на мъжкаря текила. Двамата заедно са в съвършена хармония.
Как ми се иска и аз да съм така с моя Диегито. Само че той може да е мой приятел, син, любов-ник, колега, ала никога мой съпруг. Най-лошата ми злополука, след катастрофата с трамвая, е той.
Заглавна снимка: Huffington Post
Димитър Янков, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
