Коремът не се прави на аристократ ~ Марко Семов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Марко Семов се ражда на 11 юли през 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва гимназия в Троян през 1956 г. и висше икономическо образование в София през 1961 г.

От 1961 до 1989 г. е литературен сътрудник в “Работническо дело”, главен редактор в Българската национална телевизия, главен редактор в Българското национално радио, зам.-главен редактор на вестник “Работническо дело”, зам.-председател на Комитета за телевизия и радио. Доктор на философските науки и професор в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика.

Автор е на хиляди статии в периодичния печат и стотици телевизионни и радиопредавания. Оставя зад гърба си повече от 40 книги – публицистика, есета, повести, пътеписи от Япония, САЩ, Гърция, Турция, Монголия, Русия, Англия, Индия. Автор е и на наукополагащи трудове по Българска народопсихология, както и на изследвания по проблемите на глобализацията и отражението ѝ върху националните ценности и култури.

Марко Семов ни напусна след тежко боледуване едва на 67-годишна възраст. Почина през януари 2007-ма.

Резултат с изображение за марко семов книги

ARTday.bg ви представя фрагменти от „Комплексите и парадоксите в българския характер“ на Марко Семов:

„Сигурно ще мине време и неизбежно хайлайф в България ще има, тя трябва да го има. Но сега го няма и в напъните си да го догонваме формално, външно, подражателски засега сме смешни или по-скоро тъжни и си оставаме все там, където доскоро въртеше трамвай № 3 – в Подуене.“

„Демокрация не може да има там, където хората са гладни и бедни. Гладният човек не може да бъде демократичен – коремът не се прави на аристократ. Богатият пък не би станал богат, ако беше толкова демократичен…“

„Комплексите на един човек или една нация, все едно какви са те, са кратки, лъжовни спирки по пътя на голямата голгота към националното самосъзнание. Това са раните, които всеки народ трябва да лекува и на които всяка интелигенция е длъжна да търси изцерение.“

„Едното око на Изток се оглежда, другото – на Запад. И от тази политическа разногледост първо историята ни пати. Защото, който няма гръб, най-ниско се навежда. Затова и когато силните ни подадат ръка, ние подаваме дупе.“

„Очите ни гледат повече навън, отколкото към нас самите. Защото сме хора, които лесно се самоизяждат. „Не ходете в тази страна – писа не отдавна един западен политик. – Там и комарите се хапят…“ С други думи преди повече от век същото ни каза и Иречек.“

„Ако трябва да се рисува български политик, като изключим Стефан Стамболов и още един-двама най-много след него, той трябва да е с наслюнчен пръст, вдигнат високо – да усети вятъра на времето.“

„Тревата на демокрацията иска косене, поливане, пак косене, пак поливане, както го беше казал англичанинът. Но иска и петстотин години грижи… Ако още се помотаем, корените на българската трева, колкото и жилава да е тя, каквото и вървище на историята да е минало отгоре й, ще изгният.“

„Сподиряни от завист, ние трудно набираме сила и намираме мъжеството да отделим дребното от едрото, да ударим по масата и да кажем – стига сме се плели в паяжината на собствената си завист, ако ние не се уважаваме, как искаме другите да ни уважават…“

„Кой и кога ни излъга, че всички сме равни пред Бога, пред царя и пред съдбата си? Кой ни прокле с тази лъжа! Кой ни обеси на нея, та ето толкова години откак сме държава, тя все ни дърпа и препъва като се затичаме. Ние сме закърмени с илюзията, че сме равни и който излезе по-нагоре, гледаме да го дръпнем и изравним със себе си.“

„Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското. А то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците си – затова най-често размахваме националните си недостатъци по-високо от националните си добродетели.“

„Защото тези, които преживяваха дуелите, не биха преживяли робството. Тези, които преживяха робството, нямаха нужда от дуели…“

„В България всичко да си – паднал от власт да не си. Затова, задържането на властта става с всички средства – и позволени, и непозволени. Затова, противно на всякакъв човешки опит, много често от демокрацията у нас вместо да струи надежда – иде болка. И може би ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли.“

Заглавна снимка: Карикатурата на Стоян Черников, Кубрат

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не ни учат как да обичаме

„Има само една трудност в това да бъдеш мъж. Не ни учат как да обичаме. Когато една жена ни обича, това ни сломява и...

Гледаме „Да обичаш на инат“ по БНТ в памет на Николай Волев

Режисьорът Николай Волев, създал култови български филми като  "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат", почина при инцидент на 78 години. Българската национална...

Българско кино: „А сега накъде?“ е филм за тържеството на любовта

На днешния ден през далечната 1988 година е премиерата на филма "А сега накъде?". Режисьор е знаменитият Рангел Вълчанов. В ролите: Албена Ставрева, Ани Вълчанова,...

Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър”...

Пет дни си спомняме за писателя дипломат Ромен Гари

"Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот." - Ромен Гари Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е...