Историята в „The Correspondence” проследява университетски преподавател по астрофизика и негова студентка, които се влюбват един в друг, ала обстоятелствата ги принуждават да общуват от дистанция… Саундтракът е дело на неповторимия Енио Мориконе, а трейлърът е „подплатен” с кавър на Depeche Mode – култовата „Enjoy The Silence“, изпълнена от Сю Елън. Как ни се иска да се срещнем и с този образ на Джеръми Айрънс… по възможност – веднага! Но докато това зависи от режисьора Джузепе Торнаторе, сега имаме възможност да се срещнем с личността на самия актьор.
Айрънс е роден на 19 септември 1948 г. в Коус на остров Уайт, Англия. Като ученик е бил нехаен, учителите и семейството му са се чудели с какво ще се занимава като порасне. След като не успява да влезе във ветеринарно училище, той решава да преследва кариера в театъра – интерес, който се е събудил, когато играл в училищни пиеси.
Първо работи като асистентрежисьор в малък театър, а след това се записва в двугодишната програма на Bristol OldVic Theatre School. След дипломирането си остава в Bristol за три сезона, като играе непълнолетните герои в пиесите на Шекспир, Ноел Кауърд и Джо Ортън.
През 1971 г. Айрънс се премества в Лондон, за да преследва кариера в киното и на сцената на West End. Той печели ролята на Йоан Кръстител в лондонската продукция на мюзикъла „Евангелието“ и скоро попада под вниманието на кастинг режисьори за киното и телевизията. В пиесата на Саймън Грей „The Rear Column“ е режисиран от известния драматург Харолд Пинтър, който го препоръчва на кинорежисьора Карел Рейз. След разглеждане на някои от артистичните му превъплъщения, Рейз му дава роля във филма с Мерил Стрийп „Жената на френския лейтенант“, за който Пинтър пише сценария.
Преди да започнат снимките обаче, Айрънс е избран и за друга главна роля – тази на Чарлс Райдър в 11епизодната телевизионна адаптация на „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо Гренада. Когато стачка на техниците прекъсва снимките на „Брайдсхед“, графикът е удължен. Айрънс е уверен, че ще приключи навреме, за да започне работа по „Жената на френския лейтенант“, но когато идва това време, снимането на „Брайдсхед“ все още не е завършено и Гренада поставя актьора пред труден избор – или да се откаже от първата си главна роля в игрален филм, или да напусне телевизионната продукция. Излизане от поредицата би могло да означава да бъде завинаги отстранен от професионална работа във филмови и телевизионни продукции в Англия.
Той вярва, че е в правото си, но знае, че едно дълго съдебно дело вероятно ще му попречи да снима и филма. Айрънс обаче отказа да бъде сплашен – той напуска, а снимките на „Брайдсхед“ са спряни. Телевизионната компания се разкайва и разработва споразумение, което позволява на Айрънс да завърши и двата си проекта. „Завръщане в Брайдсхед“ има феноменален световен успех. Когато „Жената на френския лейтенант“ тръгва по кината през 1981 г., позицията на Айрънс като международна звезда е затвърдена.
През 80-те години актьорът продължава да работи на сцената, като се превъплъщава в различни класически роли в Royal Shakespeare Company. Той прави дебюта си на Бродуей през 1984 г., като играе заедно с Глен Клоуз в „Истинското нещо“ от Том Стопард. Неговото изпълнение в тази пиеса му печели награда Тони за найдобър актьор.
Айрънс и Клоуз работят отново заедно в „Превратности на съдбата“ (1990) – филмът, с който той печели Оскар за найдобър актьор. През 90те години кариерата на Айрънс се радва на найразнообразни роли, но понякога с различно качество. Сред помалко аплодираните му филми е „Waterland“ (1992), в който участва заедно със съпругата си, Шинейд Кюзак. Сред признатите филми на Айрънс са психологическата драма „Вреда“ (1992 г.), „Умирай трудно 3“ (1993), където изследва зловещата си страна в ролята на терорист, „Открадната красота” (1996), в който играе ролята на умиращ артист и противоречивата адаптация на „Лолита“ (1997).
През 2006 г. актьорът отново е отрупан с похвали за работата си в историческата драма „Елизабет I“ с Хелън Мирън, като печели и Златен глобус за поддържаща роля. През 2008 г. влиза в кожата на коравосърдечен фермер в „Апалуса“, а през 2011-а изиграва папа Александър VI в историческата поредицата „Борджиите“.
Англичанин до последно, Айрънс е устоял на изкушението да се засели в Холивуд и продължава да пребивава на острова. Той е женен за актрисата Шинейд Кюзак, като двамата си партнират в два филма – „Открадната красота“ и „Waterland“. Двойката има двама сина, Максимилиан и Самюел, които се снимат с баща си в „Дани – шампион на света“.
Ето някои от откровенията на актьора-интелектуалец:
„Аз постоянно изпитвам провал от факта, че моята работа никога не е толкова добра, колкото искам да бъде. Така че живея с провала.“
„Актьорите често се държат като деца; затова така ни и възприемат – като деца. Искам да съм пораснал.“
„Колкото по-добър е моят партньор или противник, толкова по-добра е моята игра.“
„Не, не вярвам в упоритата работа. Ако нещо е трудно, по-добре го оставете. Нека то само дойде при вас. Нека само да се случи.“
„Никога не съм бил особено пристрастен към играта си и все повече и повече намирам, че работя, за да живея живота, който искам да живея. Актьори като Ал Пачино живеят за играта. Не съм съвсем сигурен, но у мене има някаква безпристрастност – усещането за липса на всякакво значение на това, което правя, е много здравословно.“
„Това, което се опитвам да правя постоянно като актьор, е да намеря начини да рискувам, да намеря възможност да падна по лице, ако си струва да го направя. И тогава може би ще изненадам себе си.“
„Тъжното във всяка работа, предполагам, е – но в моята се вижда особено отчетливо, – че винаги ви търсят да направите същото нещо, което вече сте правили.“
„Най-важното нещо в живота ни несъмнено е любовта. Следват комуникацията, уважението и доброто отношение към другите. Само така можем да се справим с всяка ситуация. Парите не са толкова важни, познавам много хора, които имат пари, но не са щастливи. Докато виждаме други хора, които имат много по-малко неща, но живеят добре в своите общности, където са свързани един с друг. Трябва да се научим да живеем с по-малко средства.“
„Съществува разлика в европейската и американската култура. Мисля, че в Европа все още се снимат хубави филми, но филмовите компании се водят повече от финансовия успех на продукциите.“
Заглавна снимка – standard.co.uk
Борис Белев
АRTday.bg
