Бурвил – звездата на френското кино с възторг към простите неща в живота

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Френският актьор се ражда на днешния ден преди 102 години

Французите го поставят сред стоте най-известни личности на страната. Това е съвсем заслужено, тъй като филмите с участието на Бурвил пълнят салоните не само в родината му, но дори извън пределите на Европа.

Андре Закари Рембур (каквото е рожденото му име) се появява на бял свят на 27 юли през 1917 година в Пректо Викмар, Франция. Бурвил е име на нормандско село. Рембур го избира за артистичен псевдоним като акт на почит към своя произход. Въпреки успехите и провъзгласяването му за един от царете на смеха в света, в свободното време той води тих и спокоен живот в своята ферма, далеч от суетата и лицемерието на обществото. Заможен е, но сам се грижи за градината си, кара съвсем обикновена кола и никога не е ползвал прислуга.“Мога да си позволя лукса да обядвам в кухнята, без някаква готвачка да ми дава да разбера, че съм излишен“, казвал с усмивка Бурвил.

Съпругата му Жана пък си спомня: „Когато се събуждаше сутрин, Андре избухваше в смях. Вечер, преди да заспи, пак се смееше, сънят малко по малко го унасяше, той затваряше очи, но устните му оставаха присвити в лукава усмивка, сякаш ни готвеше хубава шега, която щеше да ни направи на следващия ден“.

Звездата на френското кино дори не е мечтал като малък за големия екран. Той се вълнува от простите неща на пасторалния прованс. Разнасял хляб и сладкиши, произведени в местната пекарна и общуването с хората го прави достатъчно щастлив. Бяга от немски плен през войната, а преживяванията му по време на нелегалният живот – вече под името Бурвил – са възпроизведени във филма „Преминаване през Париж“, в който актьорът изиграва една от най-добрите си роли.

За пръв път застава пред камерата във филма на Жак Древил „Фермата на обесения“. Ролята му на глуповат селянин по същество възпроизвежда това, с което е станал популярен в естрадата, затова пък е възможност за овладяване на ново изкуство и за постигане на нов вид популярност.

През 1947 година Бурвил се снима във филма „Не толкова глупав“- заглавие, символично за поредицата роли в цялата му кариера. Героят му Леон Менар толкова се харесва на публиката, че режисьорът Андре Бартоломе разработва този доходоносен персонаж в още два филма: „Бял като сняг“ и „Сърце на длан“.

Естественост, простота и премерена доза лукавство – с това пленяват екранните герои на Бурвил. Смешни и забавни, попадащи в нелепи ситуации, те са по своему мили и трогателни със способността си винаги да остават чужди на лицемерието и на подлостта. Уверено лавирайки в комичните им приключения (не рядко сценариите се пишат специално за Бурвил), актьорът успява да излъчи и леката си ирония към тях. Със своята обаятелност персонажите му неизменно предизвикват симпатията на зрителите (с изключение на ролята на Тенардие в „Клетниците“).

Филмовата кариера на актьора е изтъкана от хубави роли в хубави филми и по-малко хубави роли в по-малко добри филми. „Огледалото с двете лица“, „Цялото злато на света“, „Голямата каса“, „Ноел Фортюна“, „Преминаване през Париж“, „Мозъкът“, „Червеният кръг“ и още десетки други – в какъвто и да е костюм, с какъвто и да е грим Бурвил си остава Бурвил: нормандски селянин, по природа незлоблив, малко страхлив, но винаги жизнелюбив и заразителен със своята човечност. Изглежда глуповат, но всъщност далеч не глупав – могат да го заблудят и излъжат, но рано или късно съумява да разпознае лъжата и измамата и да  отдаде заслуженото.

Бурвил – човекът, който се усмихваше и насън
„Голямата каса“, 1966 г.

За да докаже истинския си талант на актьор, Бурвил съвсем естествено се стреми и към сериозните драматични роли. Такавива са превъплъщенията му в „Преминаване през Париж“, „Клетниците“, където си партнира с Жан Габен, „Съдебна грешка“, „Червеният кръг“. Но заедно с това не спира да прави роли и в утвърденото амплоа на комик. Снима се в „Тримата мускетари“, „Гърбушкото“, „Капитанът“, „Голямата каса“…

Луи дьо Фюнес казва за Бурвил: „Това е най-добрият партньор, който някога съм имал и какъвто никога вече няма да имам“, а след смъртта на актьора френските медии обобщиха творческия му принос за киното с думите: „На екрана Бурвил още се усмихва за нас, а утре ще се усмихва за нашите деца“.

Бурвил умира в Париж на 23 септември през 1970 година.

Заглавна снимка: Le Figaro

ATRday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ъруин Шоу: Луди има навсякъде, даже и в лудницата

Ъруин Шоу е псевдонимът на американскя писател, драматург и сценарист от еврейски произход Ъруин Гилберт Шамфоров. Роден е на 27 февруари през 1913 година...

Джим Хенсън – мъжът с душа на дете

На 24 септември 1936 година в Грийнвил, щата Мисисипи, се ражда Джеймс Мори Хенсън (Джим Хенсън), "бащата на Мъпетите", най-прочутият кукловод и майстор на...

Алис Мънро: Това е животът. Не можеш да го победиш.

На 92 години почина писателката, носителка на Нобелова награда за литература, Алис Мънро. Тя запази дискретния си начин на живот независимо от множеството литературни признания,...

Световноизвестен цигулар се възхити от най-новите акварели на Вежди Рашидов

Световноизвестният български цигулар Марио Хосен, който е за няколко дни в София, вчера гостува специално в Арт галерия Vejdi и успя не само да...

Ретро модата на едно столетие оживява в галерия „Архиви“

„Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX до средата на XX век“ е новата изложба, която се открива на 16...