От векове любовта сънува влюбени сънища, съществува между две думи и един поглед. В зениците на красивите му очи живеят пъстрокрили птици. Пеят песента на забравено щастие и носят нови надежди. Скриват се в тънките мрежи на ирисите му и излитат като безброй хвърчила, за да търсят посоката, в която любовта чертае въздишки във въздуха. Той върви, уловен от топлите бризове. Стъпките му потъват в златистите пясъчни замъци на лятото. Пръстите на любовта са заключили в сърцето му дните, в които щастието спеше в ръцете му. Вкусът на захарни целувки изгаря устните му. Тя е там между сънищата и реалността. Разстоянието между тях двамата е точно пет пеперудени усмивки и девет лунни нощи.
Тя го търси с поглед, взира се в лятното небе и с всяка падаща звезда си пожелава да го срещне. Не събира четирилистни детелини, защото знае, че той е нейното щастие. Тича с гълъбите, гони ветровете и завързва косите си с разцъфнали рози. Изпраща му писма в стъклени бутилки, когато ѝ липсва. Мастилените ѝ думи оставят отпечатъци в сърцето му, разтичат се по белите листи и залепват по кожата му, за да я помни винаги. Тази любов с аромат на малини, с дъх на солено море е вплетена в дланите им. Една надежда за истинско щастие прегръща сърцата им. Когато са далече един от друг, часовниците отмерват времето с обратен ход.
Тя приспива страховете си с вълшебства от приказки и дългите дни без него стават по-поносими. Той я очаква да дойде с лятна къса рокля, обсипана с безброй цветове с лица на усмихнати слънчогледи. Затваря очите си и мечтае тя да е в прегръдките му. Във вените му зрее младо вино, събира в себе си светове, за да ѝ подари всичко свое завинаги. И шепти морето една стара песен: „…кажи ѝ, че я обичаш. Рибите в морето знаят истината. Кажи ѝ… Нищо не губиш. Печелиш два живота и още един. И цялата вечност. Кажи ѝ…“
Валентина Маркова, „Влюбени сънища“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
