Шон Пен е безспорно сред най-талантливите актьори на световното кино. Той е чаровен, интелигентен и знае кое колко струва в живота. Ражда се на днешния 17 август през 1960 година. Дели празничния си ден с друг велик актьор – Робърт де Ниро, който също се явява за света на 17 август, но през 1943-а. Именно Де Ниро става причина Шон да се захване с киното.
Ето какво споделя за живота, работата и любовта рожденикът:
Бях доста срамежлив в детството си, но това никак не ме смущаваше. Не се чувствах изолиран от останалите деца. Винаги ме канеха на купони – аз ходех, а там с никого не разговарях.
Какво означава да бъдеш знаменитост? Питайте красивите момичета от Ню Йорк, Ел Ей или Рим… Те искат да те вкусят. Изпиват те с поглед. И това се случва от толкова много години. И не е свързано с понятието знаменитост. Това говори само, че хората имат доста сериозни лични комплекси.
Звезда е онзи, който отива на работа в Universal Studios с договор, за да учи всичко – от танцуване на степ до озвучаване на анимационни филми – да оре като бик. Ето, такъв човек заслужава званието „звезда“.
Аз, както и вие, сме една от малкате точици, която се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля така.
Преди много пътувах из страната. Още като получих шофьорската си книжка, пътешествията се превърнаха в моя страст. Можех да пътувам по цял ден – стига да го позволяваха обстоятелствата. Но днес времето е друго, не като преди – навсякъде висят знаци – прави това, не прави онова. Навсякъде има табели – в магазините, по оградите, навсякъде. Това вече не е същата свободна страна, която беше преди.
Кръгът ми от приятели доста се стесни. Мнозина ги обичам, те до ден днешен са ми скъпи, но аз вече не общувам с тях както преди, защото някъде в живота, нашите пътища се разделиха. Когато казвам, че моите най-близки приятели са далече, това е самата истина.
Ние имаме минута, за да живеем на тази земя. Странно е да мислим, че можем да променим нещо.
Напоследък разбрах нещо интересно – днешните актьори искат все по-малко да зависят от режисьора. Съвременната култура им внушава грешна представа за тяхната работа, и сега те мислят, че всичко което трябва да пряват е да изразят спонтанните си чувства пред камера. Пълни глупости.
В един момент реших да зарежа киното и 5 години никъде не се снимах. Веднъж при мен дойде Дъстин Хофман и ми каза: „Не си приключил с нищо, просто си разочарован“. Да, той уцели право в целта. Тогава сам започнах да пиша сценарии и да правя филми.
Ставайки режисьор, аз открих свободата, която търсех, когато бях актьор. Сега предпочитам да съм сценарист и режисьор, защото сам създавам света и атмосферата, в която ми предстои да живея през следващите няколко години.
Работата не е в това, дали харесваш своя персонаж. Дали ти е удобно в неговата кожа. В „Пътят на Карлито“ и „Убийството на Никсън“, например, аз се чувствах ужасно в ролята си. Беше ми трудно… Но днес приемам тези моменти като трудности, които съм търсил, от които съм имал нужда.
В добри отношения съм с първата си жена. И мога са споделя, че общувам с втората си жена и децата съвсем нормално. Щастлив човек съм.
Моите деца са актьори. Те са талантливи и щастливи млади хора. Радвам се, че имат здравословно отношение към славата.
Обикновено по време на развод се опитваш да нараниш бившата си половинка. Но после виждаш всичките си провали по отношение на тази жена, на този брак, на приятелството – и към себе си, също. Защото не е важно коя е била или не е била тя, за щастие или нещастие тази жена е била част от живота ти и ти разбираш, че тя няма отношение към твоето собствено развитие като личност. Всичко зависи от теб самия.
Ние презираме нарцисизма, който ни заобикаля, защото го виждаме в себе си. Нашата култура празнува всичко, освен скромността.
Аз съм просто поредният идиот, който си мисли, че е добър човек.
Заглавна снимка: Wallpaper Stock
ARTday.bg
