Едва ли има съвременно хлапе на четящи родители, което не се е вълнувало от историите на Михаел Енде. Защото четящите родители на съвременните деца най-вероятно са пораснали с „Момо” и „Приказка без край”, две от най-известните творби на немско-датския писател. Те са преведени на повече от 40 езика по целия свят, включително и у нас. Преиздавани са многократно, а „Момо” бе превърната и в прекрасен театрален спектакъл от режисьорката Веселка Кунчева.
Михаел Енде е роден на 12 ноември 1929 г. в Гармиш-Партненкирхен, Германия, в семейството на художника сюрреалист Едгар Енде. Детството му е белязано от Втората световна война. Сменя училище след училище и успява да завърши образованието си чак през 1948 г. поради дезертирането му от хитлеристката младежка организация за защита на родината. Има диплома от театрално училище, работи като актьор, сценарист и драматург.
Завършва първата си книга – „Джим Копчето и Лукас Машиниста”, през 1958 г., но тя вижда бял свят две години по-късно. Оказва се, че 12 издателства са отхвърлили ръкописа на Енде, но когато книгата е публикувана, авторът не само става известен, но и печели Немската награда за детска литература.
Критиците често подчертават, че тайната на успеха на романите на Енде се крие в способността му да създава странни, необичайни светове, разкриващи нови и неочаквани значения за хората и техния живот, както и в това, че когато човек чете негови произведения, неизменно разпознава в някои от героите самия себе си.
Михаел Енде умира на днешния ден – 28 август, през 1995 г. от рак на стомаха. Погребан е в Мюнхен, а на гроба му лежи бронзова книга с релефи на някои от най-известните му герои.
Припомняме си за мъдреца Михаел Енде с мисли и цитати от негови произведения:
„Всяка настояща книга е безкрайна. Но много хора не го забелязват. Всичко зависи от това, кой държи книгата.”
„Това бяха естествено много скъпи играчки, каквито приятелите на Момо никога не бяха притежавали, а самата Момо пък въобще никога. Преди всичко тези неща бяха толкова съвършени до най-малките подробности, че с тях човек нямаше какво да си представя. Често децата часове наред седяха и гледаха с напрежение и същевременно отегчено една такава вещ, която ръмжеше наоколо, клатушкаше се или се въртеше в кръг, но нищо повече не им хрумваше. Затова накрая отново се връщаха при своите стари игри, за които им бяха достатъчни само няколко кутийки, една скъсана покривка за маса, малка къртичина или шепа камъчета. С тях човек можеше да си представи всичко.”
„Казвам ти, Момо, най-опасното нещо в живота са мечтите, които се сбъдват.”
„Игрите им бяха предписани от надзиратели и бяха само такива игри, при които се научава нещо полезно. Разбира се, те губеха при тези игри и загубата се състоеше в следното: губеха умението да се радват, да се въодушевяват и да мечтаят.”
„- Това не е действителност! Това е само история!
– Защо е толкова тъмно?
– Началото винаги е тъмно!
– И е останала само една песъчинка…
– Дали Фантазия е изчезнала напълно?
– Фантазия може да се възвърне наново от твоите сънища и желания.
– Колкото повече желания отправяш, толкова по-великолепна ще бъде Фантазия!”
“Фантазия е това, което си пожелаеш!”
„На света има хиляди радости, но по същество всичките са една-единствена радост: радостта да обичаш. Да обичаш и да се радваш – това е едно и също.”
„Един недоволен може да развали настроението на всички.”
„Ако можеш да се възхищаващ на нещо – възхищавай се. А ако не можеш – спи.”
„Винаги трябва да очакваш най-лошото, но да правиш всичко възможно най-лошото да не се случи.”
„Нищо не дава на хората толкова много власт, колкото лъжата. Защото хората, детето ми, живеят с представите, които сами си създават. А те могат да бъдат ловко манипулирани.”
„То повече не се стремеше да стане най-великия, най-силния или най-умният – всичко това вече беше зад гърба му. Той тъгуваше за това да бъде обичан – добър или лош, красив или грозен, умен или глупав – с всичките си слабости и недостатъци, а може би и дори заради тях.”
ARTday.bg
