Алберт Швайцер е сред най-великите мъже на ХХ век. Той е не само известен философ и теолог. На първо място е лекар, посветил голяма част от живота си на болните в Габон, Африка. Виден изпълнител на орган и музиковед, общественик и мисионер, именитият германец е удостоен с Нобеловата награда за мир през 1952 г.
Роден е на 14 януари 1875 г. в Кайзерсберг, Елзас, и попива ценностите, проповядвани от неговия баща, лутерански пастор. Възпитаник е на университетите в Страсбург, Берлин и Париж, доктор е по философия и теология. Медицина започва да учи чак на 30-годишна възраст и защитава докторска дисертация на тема „Психологическа оценка на личността на Исус”. Веднага след това – през 1913-а, заедно със съпругата си заминава за Африка и със собствени средства открива болница в Ламбарене, Габон.
Като немски поданик, по време на Първата световна война е изпратен във френски лагер. След края на войната, при преминаването на Елзас към Франция, приема френско поданство. Няколко години прекарва в Европа и изнася концерти с творби за орган, чрез които събира средства за възстановяването на напълно разрушената през войната болница в Ламбарене. През 1924 г. се завръща там заедно с екип от лекари и медицински сестри, които работят в болницата безвъзмездно.
Втората световна война заварва Швайцер в Габон. Едва през 1948 г. той успява да се върне в Европа, после посещава САЩ по покана на Чикагския университет, а през 1957 г. публикува знаменитото си „Обръщение към човечеството”, в което призовава за прекратяване на експериментите с ядрено оръжие. Две години по-късно Швайцер окончателно се заселва в Ламбарене. Там доживява завидните 90 години и умира на 4 септември 1965 г.
Предлагаме мисли от Алберт Швайцер по повод 52 г. от неговата кончина:
„Успехът не е в ключа към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако харесваш това, което правиш, ще успееш.”
„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.”
„Етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.”
„Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”
„Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието.”
„Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.”
„Единственият изход от нещастното съществуване за човек се заключава в това, да стане достоен за доверието на друг човек.”
„Няма по-висша религия от службата за човечеството.”
„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.”
„Цивилизация – това е толкова прекрасна идея, че всеки е длъжен да започне осъществяването й.”
„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.”
„Човечеството винаги се е нуждаело от нравствени идеали, които са му помагали да намери верния път и най-добрия образ, използвайки собствените си сили.”
„Винаги търси начин да направиш добро.”
„Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”
„Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.”
„За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.”
„Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.”
„Истинската етика започва там, където престават да използват думи.”
„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.”
„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.”
ARTday.bg
