„В кариерата си имам толкова много ряпа, че бих могъл да направя зеленчукова градина от нея“, казва навремето Жан Льофевр, визирайки не особено качествените филми, в които се е снимал. Льофевр, от чието рождение днес се навършват 105 години, е познат на българската публика най-вече с ролята на дребничкия полицай Люсиен Фугас във филмите от хитовата поредица, стартирала през 1964 г. с „Полицаят от Сен Тропе“ с Луи дьо Фюнес в главната роля.
Тази година се навършиха и 20 години от кончината на Льофевр, който умира на 84-годишна възраст в Маракеш, Мароко, на 9 юли 2004 г. след прекаран инфаркт.
„Тъжният кокершпаньол“ Жан Льофевр е един от последните актьори, които въплъщават комичното, типично френското, популярно и донякъде малко старомодно кино.
Смята се, че хуморът в киното е може би най-зле остаряващият жанр, тъй като носи отпечатъка на своето време или по-просто казано – това, което е карало дядо ви да се залива от смях, е много вероятно да е оставило баща ви безразличен.
Въпреки това е неоспорим факт, че през 60-те и 70-те години на миналия век Жан Льофевр е наистина популярна звезда – първо като вечната „втора цигулка“ наред със звездите на онова време Лино Вентура, Жан Габен, Ален Делон, Луи дьо Фюнес, а после и като главен актьор в най-различни продукции, но с далече по-малък успех.
Льофевр е по-убедителен във второстепенните роли, тъй като вероятно няма мотивацията да изнесе на плещите си филм със собственото си изпълнение. Особено ако то е мотивирано не от потенциала или качеството на сценария, а от необходимостта да изплати хазартните му дългове.
Жан Льофевр и неколцина негови приятели са редовни посетители на казината в Довил и Трувил – разточителни купонджии и очевидно комарджии без късмет. Сред тях са Франсис Бланш, Робер Дери, Жан Ришар или по-голямата част от трупата „Бранкиньол“ на Дери.
Днес вече забравена, тя е една от първите френски комедийни трупи с успешни представления в САЩ и Англия, където вдъхновява младия британски комик с внушителен ръст Джон Клийз. Клийз впоследствие е сред членовете на популярната британска комедийна трупа „Монти Пайтън“.
Жан Льофевр е роден на 3 октомври 1919 г. близо до Валансиен. Започва да пее и играе като любител, но после се насочва към кариера в областта на медицината, която започва да изучава, преди войната да прекъсне следването му.
По-късно Льофевр получава диплома от консерваторията и започва да се изявява в парижките кабарета. Именно в тази среда той се запознава с Робер Дери, който го кани да се присъедини към трупата му. След периода на „Бранкиньол“ Жан Льофевр се насочва освен към театъра и към киното, и по-специално към популярното кино.
В стихията си като актьор в поддържащи роли, той се снима със звезди като Шарл Трене, Жан Габен и най-вече с най-вече с Лино Вентура, Бернар Блие и Франсис Бланш в култовата класика „Стрелящи чичовци“ (Les Tontons flingueurs) от 1963 г.
По това време Жан Льофевр снима по 3-4 филма годишно и започва да си създава име. Парите идват бързо, за да бъдат похарчени още по-бързо в казината, където е редовен посетител. Не липсват и данъчни проблеми, които го принуждават да пръсне много пари и повлияват на посоката, в която поема кариерата му.
Жан Льофевр се превръща в ключова фигура в света на комедията и прави един след друг филми с постоянна скорост. Поредици, сред които хитовата за приключенията на полицаите от Сен Тропе, преплетени с десетки други филми, му носят слава и признание.
С физиономия на „тъжен кокершпаньол“, както го нарича Лино Вентура, Льофевр става известен със специфичната роля на дребничкия, не особено умен и леко мекушав французин.
През 70-те години на миналия век френската лежерна комедия започва да залязва или поне да печели по-малко пари, тъй като пазарът е пренаситен, а популярните икони са остарели. Актьори с „по-тежки роли“ – Патрик Дьовер, Жерар Депардийо, Бернар-Пиер Донадийо, Ален Делон, жънат дивидентите на популярното кино, а американските филми започват да заливат Франция.
По това време Жан Льофевр започва да се „губи“ – отново по финансови причини, в неуспешни или скучни филми. Въпреки че през този период има няколко приятни изяви, през 80-те години актьорът става все по-безинтересен и карикатурен, изпълнявайки все по-глуповати роли във филми, които зрителите бързо забравят.
Въпреки че Жан Льофевр продължава да изкарва повече от честно прехраната си, качеството вече не е на ниво. В опит да преоткрие успеха, той се насочва към театъра, участвайки в поредица от булевардни пиеси, най-често в образа на застаряващ буржоа.
Баналният образ на Жан Льофевр вече е гравиран върху неръждаема стомана. Може би актьорът вече не се интересува от киното – или обратното, и през 90-те години той се превръща в любимец на телевизионната публика с участия в различни продукции.
Кариерата на Жан Льофевр обхваща над 100 филма и стотици представления. Актьорът е работил и с други свои именити колеги Мишел Галабрю, Жан-Пол Белмондо, Бурвил, както и с режисьори като Жан Жиро, Едуар Молинаро, Жорж Лотнер, Ив Робер, Роже Вадим и Коста-Гаврас. Сред най-известните филми с негово участие са „Полицаят от Сен Тропе“, „Големият банков обир“, „Полицаят в Ню Йорк“, „Полицаят се жени“, „Полицаят се пенсионира“.
Източник: БТА; На заглавната снимка: Жан Льофевр и Луи дьо Финес в кадър от „Полицаят се жени“ (1968)
ARTDAY.BG
