В нощта преди Архангеловден да потърсим прошка и от себе си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Утре отбелязваме втория по значимост празник след Димитровден. Североизточният вятър разпилява пожълтелите листа във въздуха и сега, на прага на идващата зима, Архангеловден ни напомня колко важно нещо е прошката.
Прекалено малки сме, за да имаме твърде големи очаквания както от себе си, така и от другите. Нашите близки са усещането ни за дом и уютът в него зависи от силата да простим и, ако можем, да оставим лошото зад гърба си.
Всеки е от нас е допускал куп грешки и е оставил поне една камара неизпълнени обещания. Вместо да се обръщаме с гняв назад, сега е моментът да осъзнаем, че е по-важно да продължим уверено напред, осланяйки се на добротата в цялото ѝ многообразие.
Молейки за прошка, осъзнаваме мимолетността на живота, глупостта на несъществуващото си величие и мощта на преклонението пред безсмъртната красота на света, от който сме неизменна част. Чрез прошката съживяваме прекъснати връзки, караме раните да зарастват, а сърцето да ликува. Защото да бъдем добри е най-ефикасният начин да лекуваме душата.
Трябва да обичаме себе си, за да сме способни на любов. Изтъкани от недостатъци, е нужно да помним, че прошката е пътят към личното ни блаженство. Пропуснатите възможности, допуснатите слабости и погрешно взетите решения се превръщат в облекчение, когато сме готови да махнем с ръка и да ги пуснем да се реят в миналото – точно като есенните листа, които сега гонят вятъра вън.
На Архангеловден прошката олицетворява израстването на духа, забравата на миналото и отваряне на сърцата ни към онова, което предстои. Освобождавайки се от натрупаните огорчения, в душите си отваряме място за преживявания, които ще ни накарат да почувстваме, че сме част от хармонията на съществуването.
Нека Архангел Михаил ни предпази от злини и бедствия. Нека си подадем ръка. Нека не преставаме да се обичаме. Нека бъдем единни, защото разделението не вещае нищо хубаво. И нека помним, че прошката може да не променя миналото, но прави хоризонта на бъдещето по-ясен, а вероятно – и по-достижим.

Добромир Банев

ARTDAY.BG

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Искам да му лазя по нервите, да ме ревнува, да ме прегръща…

Иска ми се да върна времето, да сбъдна сънищата, да го слушам как говори по телефона. Да му приготвям ужасна вечеря, да поръчвам тайно...

Спартак Дерменджиев показва виртуални паметници на близки до сърцето му

Изложба скулптура и рисунки, наречена „Близо до сърцето“, открива на 18 ноември от 18.00 часа големият български художник Спартак Дерменджиев в столичната галерия „Стубел“...

Гениалният ленивец Джоакино Росини

Как иначе да наречеш човек, за когото е по-лесно да напише нова ария, докато се изтяга в леглото, отколкото да се наведе, за да...

За девети път поезията влиза в метрото

На 19 ноември започва деветото издание на проекта "Поезия в метрото". Проектът ще продължи до 23 декември, дотогава ще могат столичани да се насладят на...

Учени откриха нов вид гекон

Учени от Тексаския университет в Арлингтън откриха нов вид гекон на полуостров Пария в североизточната част на Венецуела, съобщи Физ.орг. Геконите са малки гущери,...