Емир Кустурица – лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни международни награди, сред които „Златна палма“ и „Златен лъв“, талантът му не се ограничава само до седмото изкуство. Кустурица също е писател и музикант, който има и своя група – „Оркестър на непушачите“ (No smoking orchestra), изявявали се и на българска сцена. Работил е и с Горан Брегович.
Не са малко и скандалите, в които се забърква Кустурица заради свободолюбивия си дух и непоколебимостта да отстоява мнението си, понякога и доста противоречиво, включително и по политически въпроси.
Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, родителите му са мюсюлмани. Той сам решава да се обяви за сърбин по време на войната в Босна. През 2005 г. става християнин и решава да промени името си на Неманя.
Кустурица завършва филмова режисура в Прага през 1978 г., като по време на следването си прави късометражни филми и един от тях – „Герника“, печели Първата награда на Студентския филмов фестивал в Карлови вари.
В игралното кино дебютира със „Спомняш ли си Доли Бел“ (1981) и печели „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. Сценарист е Абдулах Сидран, с когото са тандем и за филма „Баща в командировка“ (1985), печели наградата „Златна палма“ в Кан, а също и номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм през 1986 г.
За продукцията си „Циганско време“ (1989) Емир Кустурица отново е отличен на кинофестивала в Кан, като взима наградата за най-добър режисьор.
В началото на 90-те години на миналия век той преподава в Колумбийския университет в САЩ. Там прави и първият си англоезичен филм – „Аризонска мечта“ (1993), в който участват холивудските звезди Джони Деп и Фей Дънауей. Това е единственият засега филм на Кустурица в Холивуд. „Аризонска мечта“ печели специална награда на журито на „Берлинале“ – „Сребърна мечка“, през 1994 г.
През 1995 г. на екран излиза и сюреалистична балканска комедия „Ъндърграунд“, чийто сценарист е Душан Ковачевич. За лентата Кустурица печели и втората си „Златна палма“ в Кан. Той е сред малкото носители на две награди „Златна палма“. Кустурица няколко пъти е член на журито на международния кинофестивал, провеждан на Лазурния бряг.
Три години по-късно режисьорът прави и черната комедия „Черна котка, бял котарак“, отличена със „Сребърен лъв“ за режисура на фестивала във Венеция.
Eмир Кустурица има повече от 20 игрални и телевизионни филма. Те се отличават със смесица от различни жанрове, като повечето съчетават смешното и трагичното и фокусът е животът на Балканите. Последната му пълнометражна продукция „По млечния път“ излезе на екран през 2016 г. В главните роли са той и италианската актриса Моника Белучи, която по време на снимките се научила да дои крава, както и проговорила сръбски, твърдят местните медии.
За филма „Животът е чудо“ през 2004 г. построява етноселото Дървенград, на около 250 км. от Белград. Днес той е сред атракциите в страната с хиляди туристи годишно. От 2008 г. там се провежда международният културен форум Кустендорф, също създаден от Кустурица. През януари 2025 г. ще се проведе осемнадесетото му издание.
Дървенград е посещаван и от световноизвестни личности, сред които и актьорът Джони Деп. Той определя Кустурица за „мой брат и мое вдъхновение“, цитиран от „Дойче веле“. Двамата работят заедно по филма „Аризонска мечта“.
Режисьорът дава идея и за изграждането на културно-историческия център Андричград край босненския Вишеград, в памет на носителя на Нобелова награда за литература Иво Андрич. Плановете на Кустурица предвиждат да го използва като място за снимките на филм по романа на Андрич „Мостът на Дрина“.
Той снима и документални филми, сред които за аржентинския футболист Диего Марадона (2008), с когото твърди, че били приятели, както и за бившия уругвайски президент Хосе Мухика (2018).
Емир Кустурица прави първите си стъпки в литературата с автобиографичната книга „Смъртта е непотвърден слух“ (2010). Следват „Сто яда“ (2013), „За какво ми е това“ (2018), „Виждаш ли, че не виждам“ (2022) и „Когато мъртви души маршируват“ (2023). Всичко, което написах, за щастие, беше създадено късно и опитът от километража, навъртян при снимане на филми, със сигурност помогна, каза Кустурица по време на представянето на наскоро преиздадените книги на Панаира на книгата в Белград в края на октомври, цитиран от сайта на изданието „Новости“.
Творецът с интерес следи и политическия живот в Сърбия. Той нееднократно заявява пред медиите, че според него разпадането на бивша Югославия е една от най-големите трагедии на миналия век.
Наскоро той заяви пред в. „Данас“, че няма да се включва в политическия живот, но неговата политика „винаги е била и ще бъде – опазване на околната среда“. „Моята позиция не се е променила от времето, когато… казах, че опазването на околната среда е единствената политика, която ме интересува“, каза Кустурица, като подчерта, че няма намерение да се „търкаля в политическата кал“. Той припомни, че неговият „начин на живот“ е опазването на околната среда.
Режисьорът не крие, че има добри отношения с руския президент Владимир Путин, който го прие през април т.г. в Кремъл, писаха сръбските медии. По време на срещата Кустурица е казал, че планира да заснеме „руски триптих“ от филми по Фьодор Достоевски, Николай Гогол и Лев Толстой, както и да завърши работата по „Лавър“ по романа на Евгений Водолазкин. И е споделил, че след това може да сложи точка на кариерата си.
ARTDAY.BG
