Софийската филхармония отбелязва 75 години от рождението на Александър Текелиев

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Интервю с композитора, създал над 110 произведения, публикувани в множество страни по света

Ненадминатите гласове от хор „Космическите гласове“ (който вече носи името на своята прочута ръководителка Ваня Монева), предизвиквали бурни аплаузи по сцените в Европа, Канада, Индия, Япония, Китай, Израел и др., ще ни помогнат да отбележим годишнината от рождението на един голям български творец – композитора Александър Текелиев, с изпълнение на откъси от неговия величествен Реквием под палката на едно име – емблема в българския музикален живот – маестро Георги Димитров.

Александър Текелиев е един от най-успешните и продуктивни съвременни български композитори. Завършва някогашната Българска държавна консерватория в класа на именития наш композитор Веселин Стоянов, а по-късно специализира композиция и оркестрация в Будапеща и Париж при светила като Атила Бозаи и Мишел Филипо.

Автор е на над 110 произведения, публикувани в множество страни по света, сред които операта „Готвачът на херцога”, балетите Сянката”, „Балетни екскизи” и „Лунна жена”, две оратории, симфонии за струнен оркестър, вокални цикли и художествени песни, хорови песни, обработки за народен хор, музика към филми и много други.

За него музиката е „сладко робство”, а композиторите се делят на такива, които пишат съвременна музика и на други, които създавт вечна.

Александър Текелиев е дългогодишен преподавател по композиция и симфонична оркестрация в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.

За него:

Ваня Монева – диригент

Началото на творческото ми сътрудничество с композитора проф. Александър Текелиев е свързано с неговото великолепно произведение „Корени“. Спомням си, как диригентът Милен Начев, тогава диригент на СО на БНР, ми се обади и предложи моя хор да го запише в БНР, като уточни, че творбата е със симфоничен оркестър, а не акапела. Това ме стъписа (както и по-късно хорът), недоумявах как и по какъв начин ще се синхронизират тези два, на пръв поглед некореспондиращи си, състава. Но когато започнаха репетициите и вникнах в драматургията, в бликащата многоцветна оркестрация, в контрастната пъстрота на тембрите на двата състава, в устремната ритмика, в „преливането“ на двата състава един към друг и обединяването им в единна компактна маса, проумях, че това е възможно. Произведението дишаше и пулсираше безпроблемно. “Корени“ е първото произведение в българското музикално творчество, създадено за народен хор и симфоничен оркестър. Години по-късно маестрото създаде за нашия хор своята четвърта симфония.

Сътрудничеството ни с композитора Александър Текелиев продължава и до сега. За нас той написа една великолепна акапелна авторска песен „Съньо, мой съньо“, “Рано рани“ за хор и струнен квартет (също авторска), хармонизира и обработи за народен хор всички химни на държавите от Европейския съюз, които нашия хор записа в БНР, а Народното събрание ги издаде на CD.

 По случай неговия юбилей искам първо да му благодаря за нашето творческо сътрудничество, за неговата прекрасна, земна и непреходна музика, за високия му професионализъм и отдаденост на музикалното изкуство.

БЛАГОДАРЯ, МАЕСТРО И ДО НОВИ ТВОРЧЕСКИ СРЕЩИ!      

Ростислав Йовчев – пианист

Александър Текелиев е автор, който неизменно предизвиква възхищението както на професионалистите, така и на широката публика.

Неговите произведения вече няколко десетилетия са синоним на високо качество, модерен композиционен език, несравнимо майсторство при оркестрацията, тънък усет към нюансите на човешкия глас, а по отношение на пианото – той е известен с разширяване на техническите възможности на инструмента, които достигат неговия предел.

Оркестровите му творби поразяват с тембровия си колорит и тяхното съчетание по неподражаем начин. Докато в композициите, написани за различни инструменти и състави, композиционният език е остро дисонантен, използващ най-съвременни техники- атонализъм, алеаторика и др., то вокалните съчинения са далеч по-достъпни, с широка, изразителна мелодия, в много случаи речитативно построена, с добре осмислени дъхове и пълен синхрон на текстова и музикална прозодия. Александър Текелиев добре осъзнава, че силата на човешкия глас е комуникативността, запомнящата се мелодия и естествената гъвкавост на песенната форма,  превръщаща вокалния жанр в един от най-въздействащите и обичани от публиката.

Да му пожелаем още дълги години да ни дарява с вдъхновената сила на своя талант!

Веселина Василева – певица

С професор Текелиев имах честта да се запозная още в студентските си години, изпълнявайки песента „Молитва” за баритон и сопран, но тясното ни сътрудничество започна в по-късен период. Бях щастлива да ме покани за участие в световната премиера на вокалната му поема „Сърце на птица” през 2012 г., под диригентската палка на Любка Биаджони.

Изпълнявайки или слушайки всеки път творбите му, думите изчезват и се оказвам в свят- неизмеримо прекрасен, изпълнен с емоции, хармония и красота.

Дълбока благодарност, че ме докоснахте с музиката си, Маестро!

Представяме ви интервю на Георги Илиев с големия композитор:

Маестро, спомняте ли си мига, в който открихте красотата на музиката и разбрахте, че ще й се посветите?

Не беше миг, а едно постоянно, натрапчиво посещение в съня ми, нещо като предизвестие, подсещане, че моя житейски път ще бъде орисан с най-прекрасното изкуство, създадено от човека- музиката!

На какво Ви научи Вашият професор- големият български композитор  Веселин Стоянов в Музикалната академия?

На овладяване до перфектност на музикалните форми, на безкомпромисен професионализъм, на творческа дисциплина, на постоянен стремеж към самоусъвършенстване и създаване на личен стил.

Ще откроите ли имена на прочути композитори, пред чието творческо наследство благоговеете и какво Ви дадоха те?

Това са Чайковски, Пучини, Рахманинов, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, Шостакович, Стравински, Онегер, Лютославски. Тази плеяда от гении, които аз наричам “ангели и Божи пратеници“, са били и ще останат вечните учители за бъдещите творци. Те са музикалната библия, матрица за духовност, защото без духовност няма цивилизация. Учил съм се от тях и продължавам да се уча и да се възхищавам на тяхното вселенско, безсмъртно творчество.

Как се ражда идеята за дадена творба?

Различно. Понякога изведнъж, сякаш случайно, друг път бавно и мъчително. Творческият процес е монолитен и протича профилирано, мобилизирайки  цялото ти същество с енергията, изтекла от зародилата се идея, която съзнанието предпазливо оглежда, обхожда, опипва, притегля и ако тя носи заряда на личните „нотни и звукови атоми“, ако не е фалшива, (това често се случва) тогава то я включва към ротора на инвенцията и “раждането“започва!

Една от последните Ви творби е вокалната поема за сопран и симфоничен оркестър “Сърце на птица“. Как Ви осени идеята за нейното написване?

За моята 70-годишнина реших да създам една неголяма вокална поема за сопран и симфоничен оркестър. В дома си имам много стихосбирки от наши и чужди поети. Чувствах, че ми трябва нещо лично, силно емоционално, с кратки стихове, преобладаващи гласни и най-вече фабула. Дни наред не откривах нищо. Накрая посегнах към една малка книжка със стихове от моя колега и поет Филип Павлов, подарена ми от него. Там открих това, което търсех. Така се роди „Сърце на птица“. Поемата беше изпълнена от прелестното сопрано Веселина Василева със Софийската филхармония под диригентството на Любка Биаджони.

Всяко изкуство изисква жертви. Какви бяха Вашите?

Музиката взема много, но и много дава.Тя осмисли и одухотвори живота ми и го насити със съдържание. За мен тя е уют и убежище, щастие и страдание, робство и полет на душата, обич без обич, самота срещу самотата, утеха в безутешност, опора и надежда в безсмислието, любов в звуци, болка и тръпка, жарава в духа, вяра в безверие, живот в живота!

На 21 септември 2017 Вашият юбилей ще бъде отбелязан с три творби. Какво бихте казали за тях?

Симфония-реквием №4 за женски народен хор и симфоничен оркестър е инспирирана от трагичните събития на 11 септември 2001 г. в  Ню Йорк. В творбата са претворени три абзаца от частите на каноническия латински текст: ”Requiem”, ”Dies Irae”, ”Lacrimosa”. Върху същия текст са писали много композитори от различни епохи, като обикновено съставът е за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър. Аз обаче, реших да наруша тази традиция като интерпретирах текста в симфоничен план, заменяйки смесения хор с женски народен хор и симфоничен оркестър. На концерта на 21 септември 2017г. ще прозвучат втора и трета част , в които се третират сливането на човешкия и Божествения гняв (”Dies Irae”) и тишината, която не носи умиротворение, а повече стон, отколкото плач (“Lacrimosa”).

Акапелната песен „Съньо,мой,съньо“ (авторска, без фолклорни цитати) е сътворена по текст от народната поезия и е посветена на великолепния хор „Космически гласове“ с диригент Ваня Монева. Това е песен за тревогите на любовта.

Вокално-симфоничната поема за женски народен хор и симфоничен оркестър  „Корени“ е създадена по народни текстове. Музиката е изцяло авторска (без фолклорни цитати). Изградена е в три плана- закачки на мегдана, робски неволи, хороводност. Идеята ми беше да слея тембъра и ритмиката на народното пеене със съвременните хармонични и оркестрови похвати на симфоничния оркестър.

Тук ще си позволя да отправя благодарност и признателност към всички изпълнители и диригентите  Георги Димитров и Ваня Монева.

Как виждате творческия си път от позицията на своята 75- годишнина?

Ако се позова на умозаключението, че „няма възраст, има състояние“, значи че 75 е само една цифра, макар че в нея е отразен целия ми живот и творчество до сега. Тази върхова цифра подсъзнателно, понякога натрапчиво “ревизира“ както предишните, така и новосъздадените произведения, макар да съм наясно, че всеки период от живота има своята специфичност. В своя творчески път съм се старал да бъда последователен по отношение на личната си естетика, да я усъвършенствам и обновявам, но без да се отклонявам от нея, без да внасям в нея чужди елементи, които биха изкривили творческия ѝ образ и съдържание. В противен случай  „личното АЗ“ на твореца ще бъде заличено.

Какво е за Вас музиката?

Смисъл и съдържание!

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...