И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. Това са притчите – в тях има много смисъл, но и рамки. Как да развием достатъчно нивото си на съзнание, а не просто на познанията си – така че да разграничим доброто от злото – и да отидем отвъд тях, за да намерим обратно пътят към „райската градина“.
Каква е посоката отговаря д-р Владимир Пожарашки в своята творба „Изгубената богиня“, книга първа от поредицата „Митологично огледало“. След дебютната си, специализирана в областта на психотерапията книга „ОКР Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“, авторът прави задълбочен психоаналитичен, културологичен и философски анализ на съвременното общество.
Основната теза на д-р Пожарашки е, че то е загубило своя баланс поради пренебрегването и заличаването на основния женски архетип – символ на мъдростта, любовта, хармонията и равновесието. Авторът използва сравнителен анализ на митологични и религиозни алегории, за да разгледа моделите на отношения, които са се формирали в хода на цивилизацията, и показва как тези модели постепенно са станали неработещи и даже вредни.
Книга за хората и боговете. „Изгубената богиня“ описва и липсите, които живеем. С посланието, „че ни е нужно да потърсим и развием здрави модели, а за това е нужно разбиране за болните“.
Апокрифни текстове, митове на обществото преди библейските текстове в различните култури, древни автори – всичко е подчинено на целта да се проследи съдбата на женското начало в човешкия род още от началото на цивилизацията. Този събирателен образ на мъдрост, природен баланс, хармония, справедливост, живот, любов, лечение, знания, творчество и занаяти, сътворява д-р Владимир Пожарашки в новата си книга.
Като лекар, психотерапевт и философ, той прави психоаналитичен културологичен образ на обществото, загубило във времето женския архитип, модел, който преминава през различни епохи, трансформиран през различни общества, интерпретиран, за да ни накара да се огледаме в себе си и да направим осъзнат избор как да се разбираме, за да сме здрави и щастливи.
Анализът на отделните образи на герои, богове и персонажи от митове и религии като обобщена информация, открита в различни текстове, очертава архетипните модели, които живеем, оформят състоянието и посоката на развитие на цивилизацията.
Динамичните двойки образи на болната и здравата вериги женски образи – Нефтида и Изида, Лилит и Ева, Мария Магдалена и Богородица могат да бъдат оценявани не в статичността си, а в условия на взаимодействието си. Образите (моделите) са доказателство как се е развивало обществото и какви „изкривявания е живяло“, които, за съжаление, функционират и днес.
„Разглеждам боговете като психологични модели за съотнасяне с роля на огледала“, обяснява д-р Пожарашки и се надява книгата „Изгубената богиня“ да доведе до повече осъзнатост при много хора за самите себе си. „Едно такова изследване би донесло много по-ясен образ на богинята, която забравяме да изживяваме. И е важно не само за жените, а за всички“, твърди авторът, който е категоричен, че винаги имаме право на избор и промени. Вече е замислил и втора книга като учебник по психотерапия. Вероятно ще последва и трета.
Д-р Владимир Пожарашки е психотерапевт. Работи ежедневно със сериозна психична патология и тя е част от неговото „професионално и философско изследване, чиято същност преминава оттатък патологията и е изследване на човека и живота“, както казва той. По образование е лекар – завършил е медицина в София през 1991 г. Работил е като лекар по специалността „Образна диагностика“ в „Пирогов“. Завършва Института за Неорайхианска аналитична психотерапия в София. Впоследствие се обучава в още три психотелесни метода. Практикува телесна, аналитична психотерапия. Личният му блог е „Човек среща Човека“.
ARTDAY.BG