Добромир Банев: Сърцето не пита кога и кого да обича

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Безсърдечен сякаш стана светът, (не)любовта ни връхлита като бедствие с библейски размери. Кой Моисей ни прокле, та се превърнахме в чужденци за собствените си чувства? Животът напредва по пътя към забравата, докато ние упражняваме вдишване и издишване. Все едно не остана обич, която да споделим. Съществуваме с убеждението, че от нас нищо не зависи. Отегчението убива предварително. Скуката не прощава.

Световният ден на сърцето не е само здравен празник. Разбира се, добрата физическа кондиция е много важна, но ако нямаме душа да ценим красотата, за какво ни е този пусти живот?

Без любов не се живее, от любов не се умира…

С годините времето тече все по-бързо. Технологиите го тласкат стремглаво напред и всяка свободна секунда е от огромно значение. Ако не намерим начин да останем състрадателни към чуждата мъка, ние се превръщаме в злодеи. Ако спестим добра дума, просто ставаме лоши хора. Вярвам, че това е така. Може да няма ненаказано добро, но със сигурност рано или късно всички сме отговорни за постъпките си със зла умисъл.

Сърцето не пита кога и кого да обича. То не контролира нито любовта, нито физическите закони, на които до един сме подвластни. Докато страховете определят действията или бездействията ни, нашият вътрешен глас остава нечут. Заболи слушалки в ушите си, оставаме глухи за повика на най-естествения зов, който природата ни е отредила – да следваме сърцата си, винаги да им имаме доверие.

Никоя музика на света не може да замени ритъма на човешкото сърце. Стига да си припомним, че сме хора. То е пътят към смелостта, защото познава риска с убеждението на стар хазартен играч. Който не рискува, не печели. С особена сила важи за любовта, която толкова много искаме да ни се случи…

Днес ще затворя лаптопа, ще загася телевизора и ще ползвам единствено бутоните на зелената и червената слушалка от телефона. Именно днес може да ми се обади някой, чийто глас не искам да пропусна. Защото е наложително да превъзпитам навиците си и да дам воля на чувтвата. В рутината на живота никога не трябва да бъде късно да делим мигове с любимите си хора. Това ми подсказва сърцето. Ще го послушам.

Заглавна снимка: Валентин Иванов

Добромир Банев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...