Преди шест години двама българи – Андрей Стефанов и Цветан Цеков-Шопан, станаха герои в ултрамаратони в Ню Йорк. Андрей Стефанов финишира втори на 10-дневния пробег „Себенадминаване” на 1000 км (622 мили), а Шопан се класира шести в 6-дневната надпревара на 640 км (400 мили), при това едва година след тежко счупване на крака.
Постиженията на двамата млади мъже накараха всички медии да пишат и говорят за тях. А любопитството нарасна още повече, когато се оказа, че за 23-годишния студент по фармация Андрей Стефанов това е първи голям маратон в живота и че успява да пробяга 52 км повече от необходимите 1000. Обяснението му беше просто: „Следвам напътствията на учителя Шри Чинмой. Това е себенадминаване.”
Ииндийският мистик, музикант, художник, писател и духовен учител Шри Чинмой си отива на днешния ден – 11 октомври, през 2007 г. Именно в негова чест „Шри Чинмой Маратон тийм” организира ултрамаратоните в Ню Йорк.
Кой все пак е той? Индусът Шри Чинмой Кумар Гош е роден на 27 август 1931 г. като най-малкото от седемте деца на Йогамая и Шаши Кумар Гош. Остава кръгъл сирак и 12-годишен постъпва в ашрама на Шри Ауробиндо, общност, близо до Пондичери, Южна Индия. Там прекарва 20 години, като практикува версия на интегрална йога (медитация, литературно творчество, физически упражнения и работа за общността в търсене на себе си, на освобождение и единство с всевишния дух).
През 1964 г. с помощта на благодетели се преселва в Ню Йорк, където известно време работи в индийското консулство и издава списание за мистика. През целия си живот служи на хармонията и единството между хората, между различните култури. Предава тази идея чрез своето изкуство, спорт и хуманитарна дейност, чрез медитации и молитви.
В основата на философията на Шри Чинмой е идеята за себенадминаването – вроденият импулс на всяко човешко същество за интелектуална, творческа и духовна еволюция. Той вярва, че дългите бягания са път към трансцеденталното. Твърди, че е написал 13 000 песни и 1120 книги, че е създал 5 милиона рисунки на птици, носещи послания за мир, и че е вдигнал 7000 паунда (3175 кг) с една ръка.
Нелсън Мандела го нарича „гласът на разума, в който трябва да се вслушваме”. А, когато за пръв път чува песен на Шри Чинмой, легендарният композитор и диригент Ленард Бърнстейн казва: „Каква сила има в музиката на този човек! Невероятно е. Моят музикален дух е много, много дълбоко впечатлен.”
През 1996 г. организацията на индийския духовен учител в САЩ поставя плоча на Статуята на Свободата с призив за световен мир. Тогава името на Шри Чинмой става популярно по целия свят и с организирните от него спортни маратони „Peace Run” („Бягане за мир”). В някои обществени среди обаче плочата на Статуята на Свободата е обявена за „посегателството” и тя е премахната. Мнозина оспорват и неговото учение, някои дори го обявяват за бизнес, но посланията му за мир и толерантност, идеята му за „себенадминаване” продължава да вълнува хиляди хора по света.
По повод годишнината от кончината на Шри Чинмой предлагаме избрани негови мисли и прозрения:
„Можете да дадете само това, което имате. Можете да получите само толкова, колкото сте дали.”
„Падането не е провал. Провал е желанието да останеш да живееш там, където си паднал.”
„Позволи на всяка грешка да ти даде велик урок: всеки залез е начало на много-много ярък и голям изгрев…”
„Ако някога се осмелиш да се сражаваш с омразата, знай, че единственото оръжие срещу нея е любовта.”
„Вчера бях умен, исках да променя света. Днес съм мъдър и затова променям себе си.”
„Тук и сега е най-доброто време. Не мечтай за по-добро.”
„Не се бави. Ако се бавиш, няма да стигнеш целта. Този, който чака, не може да преуспее.”
„Една-единствена усмивка
мигновено увеличава
красотата на Вселената.”
„Първо се убеди, че знаеш истината, преди да говориш на другите за нея.”
„Трябва да вярваш в себе си дори тогава, когато целият свят се съмнява в теб.”
„Когато силата на любовта
замени любовта към силата,
човекът ще има ново име: Бог.”
„Музиката е универсалният език. Не е нужно да учим някакъв специален език, за да общуваме с другите, ако можем да свирим музиката на душата. Душевната музика е най-близко до медитацията, тя носи красотата и аромата на тишината, посланието на по-висшите вътрешни светове.”
„Онова, което умира, всъщност не умира.
Ние не го виждаме
и затова
и се струва, че е мъртво.
Смъртта е само още един бряг
на морето на Реалността.
Смъртта е само още един път
към Брега на Божията Реалност.”
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
