Наричат я „врабчето“ на Париж. Малката на ръст жена пленява сърцата на хората със силния глас на категоричността. Тя не съжалява за нищо. Познала е и любовта, и тъгата, и предателството, но до последен дъх възпява красотата на живота.
Родена е на 19 декември 1915 година под името Едит Джована Гасион. Според една от легендите майка ѝ я ражда на тротоара на ул. „Белвил“ №72. В акта ѝ за раждане като месторождение е посочена болницата Тенон. Прозвището Пиаф получава именно от думата за врабче (piaf), която се използва в Париж и околностите.
Известната концертна зала „Олимпия” е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Тя изнася няколко спектакъла там между януари 1955 и октомври 1962 година. Откъси от 5 нейни концерта са издадени на грамофонни плочи. За първи път в „Олимпия” представя песента „Non, je ne regrette rien“.
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 10 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина ѝ на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.
През 2015-а отбелязахме 100 години от рождението на популярната певица. Наскоро излезе и биографичната книга „Едит Пиаф“. Неин автор е Симон Берто – полусестра и спътничка на Едит Пиаф през целия ѝ живот. Надали има по-подходящ човек, който да разкаже за всичките срещи, приключения, любови, разочарования, зависимости и борби на френската икона. През целия ѝ живот таблоидите пишат за трудностите, през които преминава: детство, тънещо в мизерия и пренебрежително отношение от най-близките хора, смъртта на пристрастената към наркотиците ѝ майка от свръх доза, смъртта на единственото ѝ дете, смъртта на най-голямата ѝ любов – красивият боксьор Марсел Сердан – в самолетна катастрофа, нараняванията, боледуванията и зависимостите…
Днес ще споделим с вас някои от най-прекрасните ѝ цитати:
„Живея така, както пея, и пея така, както живея.“
„Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони.“
„Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.“
„Без любов сме нищо.“
„Аз не пея за всички – аз пея за всеки.“
„Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар.“
„Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място.“
„Трябва да напуснеш мъжа, преди той да го направи.“
„През целия си живот не съм се подчинявала.“
„Мисля, че трябва да платиш за любовта с горчиви сълзи.“
„Смъртта е началото на нещо.“
Борис Белев
АRTday.bg
