Писателката Шарлот Бронте е родена на 21 април 1816 г. в Торнтън, Йоркшир, Англия. Смятана за най-доминираща и амбициозна от сестрите Бронте, Шарлот е отгледана в строг англикански дом от баща ѝ, който е свещеник и религиозната си леля, след като майка ѝ умира. Тя, сестра ѝ Емили и двете им по-възрастни сестри посещават девическо училище в Ковън Бридж. След смъртта на по-големите си сестри в това училище, Шарлот и Емили се завръщат в дома си, където се дообразоват, заедно със сестра им Ан и брат им Брануел.
Когато момичетата порастват, всички получават място като гувернантки в частни домове. В периода 1835-1838 г. Шарлот преподава в девическо училище. В същото време тя и Емили замислят да открият свое собствено училище.
Преди това обаче, през 1842 г., сестрите заминават за Брюксел, за да учат езици и училищна администрация. В белгийската столица Шарлот се влюбва в женен директор – преживяване, което тя пресъздава в последния си роман „Вийет“ (1853). Завръщайки се в Хоторн, сестрите се опитват да отворят свое собствено училище, но не могат да привлекат ученици. В същото време техният обожаван брат Брануел се е превърнал в алкохолик, а освен това злоупотребява и с опиум. Когато Емили му осигурява работа като проподавател заедно с нея в заможно имение, той губи позициите и на двамата, след уговорена среща с госпожата на къщата.
През 1846 г., Шарлот случайно открива стихотворения, написани от Емили – оказва се, че и трите сестри тайно пишат стихове. Те публикуват своя собствена стихосбирка под псевдонимите на „братя Карър (Шарлот), Елис (Емили) и Ектън (Ан) Бел“. Само две копия са продадени, но издателите проявяват интерес към работата на талантливите момичета. Шарлот публикува първия си роман – „Джейн Еър“ през 1847 г. под псевдонима Карър Бел. Книгата е полу-автобиографична, като тя използва посещаваното от нея училище като прототип за училището, описано в книгата. Романът на Емили „Брулени хълмове“ и този на Ан – „Агнес Грей“ са публикувани по-късно през същата година. Успехът на Шарлот се повтаря и с „Шърли“ през 1848 г. и с „Вийет“ през 1853 г.
Смъртта на семейство Бронте е почти толкова забележителна, колкото е тяхното литературно наследство. Брануел и Емили умират през 1848 г., а Ан – на следващата година. Останала сама, Шарлот се грижи за болния си баща и се омъжва за Артър Бел Никълс през 1854 г. Писателката умира по време на бременност малко след сключването на брака си – на 31 март 1855 г. в Хауърт, Йоркшир, Англия (на 38 г.).
Ето някои мисли на Шарлот:
„Човешкото сърце има скрити съкровища, тайно съхранявани, в мълчание запечатани; мислите, надеждите, мечтите, удоволствията, чийто чар ще бъде съсипан, ако бъдат разкрити.“
„Душата, за щастие, има преводач – често в безсъзнание, но все пак достоверен преводач – в очите.“
„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.“
„Разрушеният ум прави възглавницата неудобна.“
„По-добре да бъда без логика, отколкото без чувство.“
„Мъжете ни съдят по успеха, с който се увенчават нашите усилия. Бог гледа на самите усилия.“
„Има само една разлика между един луд и мен. Аз не съм луда.“
„Условността не е морал.“
„Не ви наричам красив, сър, макар че ви обичам най-много от всичко. Твърде много, за да ви лаская. Не ме ласкайте.“
„Ако искаме да съградим сигурна основа за приятелство, ние трябва да обичаме приятелите заради тях, а не заради нас самите.“
„Кой има думи в точния момент?“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/