Филип Пулман се ражда на днешния ден, 19 октомври, през 1946 година. Английският писател учи в Ексетър Колидж, Оксфорд. Известен е с фентъзи трилогията-бестселър „Тъмните му материи“ и други книги, предназначени за деца, но привличащи засилващото се внимание на възрастните читатели. Трилогията се състои от „Северно сияние“ (Златният компас в САЩ), „Острият кинжал“ и „Кехлибареният далекоглед“. Пулман получава титлата Командир на Ордена на Британската империя през 2004 година.
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медал „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. В края на 2003 г. трилогията заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Представяме ви цитати на Филип Пулман от емблематичната му трилогия „Тъмните му материи“:
„Нищо не би възпряло ръката ми, освен справедливостта и здравия разум.”
”Да си изпечен лъжец още не означава, че имаш въображение. Точно тази липса прави наглата лъжа толкова убедителна.”
”Не е възможно да държиш на едно място голяма група деца без да им намериш занимание.”
”Всички ние сме роби на съдбата. Не трябва да се държим така все едно не сме, иначе ще умрем от отчаяние.”
”Навсякъде се сблъсквах с глупостта, но се натъкнах и на зрънца мъдрост. Няма съмнение. Няма съмнение, че мъдростта е далеч повече, отколкото успях да открия. Живота е трудно нещо.”
”Намеренията на едно оръдие са това, което прави. Намерението на чука е да удря. На менгемето да стяга, на крика да повдига. Затова са създадени. Но понякога едно оръдие може да има приложения, за които не подозираш.”
”Знанието е по-добро от догадките.”
”Престанах да вярвам, че има сила на доброто и сила на злото. Стигнах до идеята, че добро и зло са имената, с които наричаме постъпките си, а не същността си. Можем да кажем само, че някоя постъпка е добра, защото е помогнала някому, или лоша, защото е наранила друг човек. Хората са твърде сложни, за да им прикачаме такива сложни епитети.”
”Да знаеш, че след тъмнината отново ще излезеш в света на живите, за да полетиш свободен като птица – това е най-голямото обещание, на което може да се надява човек.”
И още цитати от реч на автора:
„Децата имат нужда от изкуство, приказки, стихотворения и музика така, както се нуждаят от любов, храна, чист въздух и игри. Ако детето не се храни, това скоро ще разруши здравето му. Ако то не играе на чист въздух, вредата също ще проличи, но по-бавно. Ако не давате на детето любов, щетите върху него ще са видими след години, но неизличими. Но ако детето не получава изкуство, приказки, стихотворения и музика, щетите ще са трудни за забелязване, но със сигурност ще ги има. Телата им ще са здрави, ще могат да тичат, да скачат и плуват, да ядат с апетит и да вдигат шум, но нещо ще липсва.
Факт е, че някои хора порастват, без никога да се докоснат до изкуството и живеят напълно пълноценен и щастлив живот; има хора, в чиито домове няма нито една книга, те не се интересуват много от изобразително изкуство и не чуват красотата на музиката. Това също е нормално. Тези хора са добри съседи и полезни за обществото граждани.
Но има хора, които в детството, в юношеството или дори в зрялата си възраст се срещат с нещо неописуемо – то е толкова непознато за тях, колкото и обратната страна на Луната. Един ден те чуват стихотворение, четено по радиото или минават покрай отворен прозорец, където някой свири на пиано, или виждат репродукция на картина на нечия стена – и това ново усещане ги замайва. Нищо не ги е подготвило за тази среща. Те неочаквано осъзнават, че са изпълнени с глад – глад за нещо толкова вкусно, че почти ги разкъсва отвътре. Глад, който ги докарва до сълзи, прави ги щастливи или самотни, носи със себе си нови усещания, които ги карат да се долепят до радиото, да замръзнат пред отворения прозорец или да не могат да свалят очи от репродукцията. Те имат нужда от това, така както гладуващ човек се нуждае от храна. И това е напълно ново усещане за тях.
Това се случва с всяко дете, докоснало се за първи път до музика, художествено изкуство, поезия. Ако не е тази случайна среща, детето ще се превърне във възрастен, който ще премине през живота си с чувство на глад в себе си, за което дори не подозира.
Ефектът от глада за култура не е животозастрашаващ, той дори не е видим.
Има хора, добри хора, приятели, съграждани, които никога не преживяват тази среща и живеят пълноценно без нея. Ако всичките книги, музика, картини по света изведнъж изчезнат, те няма да изпитат нищо, никаква загуба, няма дори да забележат. Но гладът съществува у много деца и често той не е задоволен, защото нищо не го е пробудило напълно.
Приемаме, че всяко дете има право на храна и подслон, на образование и медицински грижи и т.н. Но трябва да разберем, че всяко дете има правото да се докосне до културата. Без приказки, стихотворения, картинии музика детето гладува.“
Борис Белев
АRTday.bg
