Волфганг Амадеус Моцарт (Йохан Кристоф Волфганг Теофил Моцарт), един от големите композитори на ХVІІІ век, е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург. В католическия календар на този ден се почита паметта на Св. Йоан Кръстител, патриарх на Константинопол и патрон на ораторите, известен още като Готлиб – “любимец на Бога”, а в превод на латински – “Амадеус”. Така малкото момче получава името, с което ще се подписва до края на живота си и ще остане в историята.
Моцарт е представител на Виенската класическа школа, музикант с уникалното дарование на композитор, цигулар, клавесинист, органист и диригент. Музиката му отразява идеите на немското Просвещение и движението “Буря и натиск” и в нея е претворен художественият опит на различни национални школи и традиции.
Гениалният австрийски композитор, който на 5-годишна възраст прави своя първи опит да напише концерт за две пиана, твори във всички жанрове на музиката и е автор на 626 произведения, между които 68 вокално-симфонични творби /кантати, меси, оратории/, 55 концерта, 50 симфонии, 32 струнни квартета, 20 опери, 23 произведения за театър, 22 сонати за клавесин и др.
Моцарт “взривява” своя ХVІІІ век и “прекрачва в бъдещето”, надхвърляйки естетиката на своето време – всичко при него е ново: хармония, оркестрация, мелодика. Неговата музика е “мост към Космоса, мост между Сириус и дреболиите на деня”, както сполучливо я характеризира руският му биограф Георгий Чичерин.
Последната година от живота на Моцарт, 1791, е най-продуктивната, но в много от създадените тогава произведения, усещането за лекота и радост е заменено от печал и мрачни предчувствия. Последното произведение, върху което работи композиторът, е неговият Реквием. Още с нанасянето на първите знаци върху нотния лист, Моцарт споделя с близките си обзелото го чувство, че пише реквием за собствената си смърт. На 4-ти декември той дава подробни указания на ученика си Франц Зюсмайер как да бъде завършена творбата и същата нощ умира. Малко преди смъртта си 35-годишният композитор споделя пред своите най-близки приятели: “Аз съм пълен с творчески идеи. Не съм написал и една хилядна от онова, което е в сърцето ми…”.
Във Виена се появява слухът, че Моцарт е отровен от придворния композитор Антонио Салиери. Макар да съществуват сведения, че Салиери наистина е завиждал на Моцарт и се е опитвал да пречи на кариерата му, слуховете остават непотвърдени.
Мистериозните обстоятелства около смъртта на великия композитор са в основата на няколко забележителни литературни произведения. Едно от тях е драмата на Пушкин “Моцарт и Салиери”. Другото е пиесата на Питър Шафър “Амадеус”, преработена и във филмов сценарий, по който през 1984 г. Милош Форман заснема брилянтния едноименен филм, носител на осем Оскара, пет Златни глобуса и още много международни филмови награди.
Говорейки за творчеството на Моцарт, не може да не бъде споменат и Лудвиг ван Кьохел (1800 – 1877) – австрийски ботаник и минералог, поставил си амбициозната задача да подреди хронологично всичките над 600 произведения на именития си сънародник. Затова след всяко произведение на Моцарт стои буквата “К” или “КV” и съответен номер. В хронологиите на Кьохел са описани: 41 симфонии, 26 струнни квартета, 27 концерта за пиано, 20 сонати и фантазии за пиано, 42 сонати за цигулка, 6 концерта за цигулка, концерти за флейта, флейта и арфа, кларнет, фагот и валдхорна, 40 дивертименти и серенади, 10 квинтета за различни инструменти, 18 опери, 42 отделни арии, 20 канона, 19 меси и ектении, 1 оратория, 4 кантати, 34 песни, 1 балет, много незавършени инструментални творби, части от сонати и симфонии.
ARTDAY.BG
