Марко Ди Сапия е артист, в когото пулсът на Рим среща изисканата дисциплина на Виена. Роден в италианската столица, той тръгва към сцената първо като актьор – с любов към драматургията, към човешките характери и към силата на живото присъствие. Но именно музиката се превръща в неговата истинска съдба и го отвежда във Виена, където завършва Консерваторията и постепенно изгражда впечатляваща международна кариера като оперен баритон.
Днес Марко Ди Сапия е сред утвърдените солисти на Volksoper Wien – сцена, на която в продължение на години създава повече от 40 роли. Неговият репертоар преминава с еднаква лекота през блясъка и фината ирония на оперетите от Лехар и Щраус, през драматичната дълбочина на Пучини, Моцарт и Верди, до смелите и модерни търсения на съвременния музикален театър. Рядко се среща артист, който да владее толкова естествено различни светове – от класическото италианско белканто до интимната чувствителност на немския Lied.
Неговият сценичен темперамент и актьорска природа намират място и в киното. Марко Ди Сапия участва в международната филмова продукция „Паганини: Цигуларят на дявола“, където отново доказва, че за него сцената няма граници, независимо дали е оперна, театрална или филмова.
Българската публика също познава неговото име и харизма. При своите гостувания у нас той оставя ярък спомен с елегантното си присъствие, с артистичната свобода и с умението да превръща всеки концерт в истински театрален разказ, изпълнен с емоция и живот.
Тази година Марко Ди Сапия се завръща в България в още по-вълнуваща италианска атмосфера. Като специален гост в първото голямо турне на Филхармонията на театър „Джузепе Верди“ – Салерно, той ще поведе публиката към страстта и величието на Вердиевото белканто под диригентството на маестро Гуидо Манкузи. Билетите за концертите под открито небе са достъпни в системата на Eventim:
https://www.eventim.bg/artist/giuseppe-verdi-di-salerno/
– Маестро Ди Сапия, българската публика Ви познава и обича в роли като Граф Хомонай в „Цигански барон“ и Граф Данило във „Веселата вдовица“, където показвате елегантност, чар и виенска изтънченост. Сега обаче се завръщате с драматичния свят на Джузепе Верди. Трудно ли е за един артист да замени „маската“ на чаровника от оперетата с дълбокия психологически интензитет и вокална тежест, изисквани от италианската традиция? И кое от тези две артистични лица усещате по-близо до истинското си аз в този момент?
– Абсолютно не е трудно. Напротив, удоволствието е особено. Най-накрая, чрез пеенето и музикалния език на Верди, мога да изразя една напълно различна страна от артистичната си личност. Надявам се българската публика да оцени тези аспекти, точно както вече го е правила при предишни поводи.
– Тъй като сте учили актьорско майсторство в Рим, коя роля от концертната програма Ви позволява да „изиграете“ най-силната драма, използвайки единствено гласа и сценичното си присъствие?
– Риголето! Защото той е човек, който в известен смисъл върши същата работа като нас, бидейки „придворен шут“: разсмива силните на деня, като в същото време почита изкуството на комедията и остава баща, дълбоко загрижен за дъщеря си. Тази двойствена природа, отразена в театралния символ на смеещата се и плачещата маска, ме очарова дълбоко. Затова помолих Гуидо да изпея първата му ария – „Pari siamo!“, вместо втората, много по-известна – „Cortigiani, vil razza dannata“. В първата ария Риголето размишлява за себе си като човек и като артист след срещата си със Спарафучиле – праволинеен и безскрупулен мъж, който обаче е честен и се води от силни ценности.
– Намирате ли все още време за филмови проекти, като например участието Ви в „Паганини: Цигуларят на дявола“? Помага ли работата пред камера за концентрацията Ви по време на дълго турне?
– През изминалите месеци май и юни отново снимах филм за киното, в който играя италиански полицай, на когото се налага да спори с австрийка, въпреки че не говори много добре немски. Филмът ще излезе по кината през 2027 г. Работата пред камера е напълно различна като енергия. Тя уморява по различен начин и трябва веднага да влезеш в ситуацията, която се снима. Докато по време на сценично изпълнение или концерт, енергията, която се създава с публиката, е нещо много специално.
– Научихте ли вече някоя българска дума или фраза, която използвате често, когато сте тук?
– Благодаря!
– Има ли българско ястие, което винаги държите да опитате, когато кацнете в София?
– Очевидно познавам най-важните ястия като „Шопска салата“ или „Мешана скара“. Ако има някое специално, което бихте искали да опитам, когато дойдем в България – предложете го! (смее се)
– София има свой специфичен ритъм – съчетание от балканска енергия и европейска елегантност. Когато не репетирате, къде обичате да се разхождате из града? Имате ли любимо място или малка традиция, която спазвате всеки път, когато се завръщате тук?
– Бил съм в София няколко пъти, но едва при последното ми посещение най-накрая имах време да отида и да видя катедралата (храм-паметника „Свети Александър Невски“), която наистина ме впечатли. Като римлянин, църквите винаги са играли специална роля в живота ми. В Пловдив пък се почувствах малко „у дома си“ сред всички тези римски руини. Трябва да призная, че не знаех, че са толкова много, и ми беше много приятно да видя колко добре са запазени. Най-силният образ за мен със сигурност беше в Пловдив, когато видях джамия точно до римска руина. Това е образ, който подчертава значението на културното и религиозно многообразие в нашата красива Европа.
– Какво бихте искали да отнесе със себе си публиката след последния акорд от концертите от турнето на Филхармонията на Салерно?
– Музиката е универсален език, който помага на хора и нации от много различни страни и култури да разговарят помежду си. Ако след концерта публиката може да каже, че е прекарала една прекрасна вечер, защото е успяла да релаксира, да се наслади на хубава музика и да се замисли за значението на диалога и взаимното уважение между народите, тогава нашата културна мисия ще е била успешна.
Снимки: Личен архив
ARTDAY.BG
