Мадам дю Бари е една от най-скандалните фигури във френската история. Тя е последната официална метреса на крал Луи XV. Животът ѝ е истински исторически калейдоскоп – от пълна нищета и незаконно рождение до абсолютен лукс в бляскавия Версай и трагичен край под острието на гилотината.
Зад маската на „скандалната жена“ обаче се крие сложна личност, която оставя дълбока следа в културата и изкуството на XVIII век.
Родена като Мари-Жана Бекю, тя е незаконно дете на бедна шивачка и вероятно монах. Преди да плени сърцето на краля, тя работи като помощничка в магазин за шапки, фризьорка и придружителка на богата дама.
За да може да бъде официално представена в двора на Версай, Жана е трябвало да притежава благородническа титла. За целта е организиран фиктивен брак с граф Гийом дю Бари. Веднага след сватбата младоженецът получава солидна сума и е изпратен обратно в провинцията, а новата графиня заема мястото си до краля.
Младата австрийска принцеса и бъдеща кралица, Мария-Антоанета, презира Дю Бари заради ниския ѝ произход и скандалното минало. Студената война между двете блокира живота във Версай за месеци, тъй като Мария-Антоанета отказва да проговори на метресата. Конфликтът приключва едва когато принцесата изрича към нея историческата (и напълно тривиална) фраза: „Днес има доста хора във Версай“.
Луи XV подарява на Жана малко момче от бенгалски произход на име Замор. Тя го отглежда като свое дете, дава му образование и го кръщава. Години по-късно обаче, по време на Френската революция, Замор се присъединява към якобинците и предава своята благодетелка, което води до нейното арестуване.
Мадам дю Бари не е просто красива фигура в двора; тя притежава вроден усет за естетика. Тя става основен двигател за навлизането на неокласицизма във Франция, измествайки претрупания стил рококо.
Тя въвежда навика да се носят дрехи в по-светли, пастелни тонове и леки, ефирни тъкани като муселин, което е било скандално за строгия версайски етикет.
Жана е била страстен колекционер на порцелан от Севър, скъпоценни камъни и мебели от най-добрите майстори на епохата. Нейният замък в Лувесиен се превръща в еталон за изтънчена архитектура и интериорен дизайн.
Когато Луи XV умира от шарка през 1774 г., Жана незабавно е прогонена от Версай. Въпреки че живее спокойно в имението си в Лувесиен и дори помага финансово на бежанци, бягащи от Революцията, миналото ѝ на кралска фаворитка я застига.
През 1793 г. тя е осъдена за държавна измяна. За разлика от Мария-Антоанета, която запазва хладнокръвие на ешафода, Мадам дю Бари изпада в паника. Нейният отчаян писък към палача по пътя към гилотината остава в историята като един от най-разтърсващите моменти на епохата:
„Още един момент, господин палач, моля ви, само още един момент!“
Мадам дю Бари остава в историята не просто като кралска любовница, а като символ на една силна жена, успяла да пробие класовите бариери на своето време, плащайки за това най-високата цена.
ARTDAY.BG

