„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси, да ги формулира, да ги напише и да ги преведе на съответния език. Истината е, че ние показваме по-голяма неграмотност от единиците и нулите, които превръщат матрицата не просто в наш изповедник, но и в неотменим наставник. Ето това мисля в Международния ден на грамотността – празник, който светът отбелязва от 1966 година насам.
Статистиката сочи, че в България тревожен процент от хората с богати домашни библиотеки не са отгърнали нито една страница през годината. Благодарение на родители, баби и дядовци домашните библиотеки има какво да предложат, но това не мотивира младите да четат. Интелектуалният живот на подрастващите се свежда до апликациите в телефона – в метрото, по спирките или докато седят на пейките в градските градини, те „разцъкват“ глупости от всякакъв порядък в интернет.
Думите се състоят от букви, които пишем или изговаряме, за да се разбираме един друг. Имаме уникален език, толкова богат и звучен, че дори чужденците отчитат този факт. С кирилицата ставаме все по-интересни за света, а в България все повече губим интерес към нея. Неглижирането на собствения ни език е нашата бавна, но сигурна културна смърт.
Мисълта се тренира чрез фитнеса на диктовката, на преразказа и на творческия експеримент. Не защото всички някога ще станат писатели. Просто усещането, че си грамотен, те води уверено напред – без притеснения, без угризения и без комплекс за малоценност.
Някога се пишеха писма и се изпращаха пощенски картички. Сега клавиатурите изместиха химикалките и с оглед на „удобство и бързина“ повечето българи не превключват от латиница на кирилица. Днес „zdr“ измести „здравей“, а емотиконите се усмихват и плачат вместо нас. Такова обричане на самота досега светът не помни. Затова нека днес, вместо поредното „zdr“, напишем едно цяло, красиво изречение на кирилица. Защото грамотността носи просветление, тя е верният път към истината. Ако не вярвате, попитайте „Гугъл“.
Добромир Банев
ARTDAY.BG
