Павел Матев: Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Павел Христов Матев е български поет и общественик, роден на днешния 6 декември през 1924 г. в сeло Оризово, Чирпанско. Завършва гимназия в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951), в Комитета за кинематография (1951-1956), в сп. „Пламък” (1956-1958; 1964-1965), в сп. „Септември” (1964-1966), в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура” при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина. Председател на СБП (1989-1990). Автор е на много поетични книги, първата от която е „В строя” (1951), а последната – „Скръбна земя” (2010). Умира на 4 февруари през 2006 г. в София.

Представяме ви избрани мисли на поета и едно негово стихотворение:

„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората… Понякога се чувствам заточеник на спомените. Човек се състои от спомени. Най-често се връщам към детството си. Младенческата възраст е не само най-невинната, тя е прелестна, знаменита. При нея човек е наистина божие създание: чиста, отворена душа, незамъглени очи, ръце, с които хващам само доброто.“

„Смутен съм от похвалите към мен. Аз съм селски син и е в природата ми да мисля със земни понятия. Поетите са орачи на духа и сеячи на идеали.“

„И знам, че птиците се приземяват, но тежко е да бъдеш приземен“.

„Моите ласкави чувства дирят човешки заслони. С моето тихо изкуство искам да ме запомнят.“

„Ами щяхме да правим хармонични личности. Направихме ли ги? Не виждаме ли как сега бухнаха престъпленията, кражбите, убийствата, рушветите, подкупите, изнасилванията? А се хвалихме, в това число и моя милост, че сме изградили новия, хармоничния човек. Всичко се превърна на плява.”

„Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние. Тя е съзиждащо, сътворяващо чувство. Не е ли тъжен и такъв жизнесъздател като Пушкин в неговата гениална творба: „Я помнь чудное мгновенье“? Не е ли тъжен открай до край в своите изумителни елегии Дебелянов? Да си спомним Ботев, който искаше тежко вино, за да забрави всичко друго. Аз не мога, а вие можете ли да си представите един ухилен до шите поет? Ухилени поети няма. Един велик руски композитор ми казваше, че бог е създал три безсмъртни неща: природата, човека и тъгата. Склонен съм да му се доверя без остатък.“

***

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда –
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна –
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

АRTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

11.02.: „Любовта е всичко!“ – вечер с лириката на Маргарита Петкова, Добромир Банев и Пламен Тотев

В навечерието на Празника на любовта и виното Издателска къща „Персей“ и Националната библиотека ви канят на едно събитие, където ще бъдат представени три...

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА: Последният ням филм на Чаплин (видео)

На 5 февруари през 1936 г. Чарли Чаплин реализира последния си ням филм. „Модерни времена” всъщност е първият открито политически ангажиран филм, а критиката...

На 5 февруари празнуват всички с „добри“ имена

На 5 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Добрин, Добринка, Добромир, Добромира, Добри. На тази дата православната църква почита паметта на Св. мъченица Агатия, от старогръцки...

Да обичаш, значи да се бориш за любимия човек ~ Михаил Пришвин

Михаил Михайлович Пришвин е руски писател, автор на произведения за природата, ловни разкази и произведения за деца, събирач на народни приказки и легенди, агроном...

Жулиет Бинош ще оглави журито на 78-ия филмов фестивал в Кан през май

Филмовият фестивал в Кан избра едно от най-известните лица на френското кино в света – актрисата Жулиет Бинош, за председател на журито на 78-ото му издание...