Пламен Масларов е роден е на 1 януари 1950 г. в София. През 1974 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Докато учи, работи като асистент-режисьор и играе като актьор. След като завършва, работи като режисьор в театрите в Пловдив и Бургас. По-късно специализира режисура и драматургия в Париж. Режисьорският му дебют е късометражният „Ситуация“, а първият му пълнометражен филм е „Любовта на Мирон“ (1980). В периода 2001-2003 г. е директор на Народния театър „Иван Вазов“, а от 2004 г. на Българската национална филмотека.
Режисьор, актьор, сценарист и продуцент – всичко това беше Пламен Масларов. След себе си ни завеща около 50 документални и над 10 игрални филма, сред които „Зелените поля“ (1984), „Съдията“ (1986), „Забранено за възрастни“ (1987), „Кмете, кмете“ (1990), „14-те целувки“ (1997). Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали „Съдебни хроники“ (1992), „Слово за ползата от четенето“ (1999), „Не се навеждай навън“ (2004). Продуцент е на „Граница“ (1994).
Пламен Масларов напусна света на живите на 8 юни през 2010 година.
Припомняме си мисли, споделени от твореца пред различни български медии:
„Навремето баща ми казваше, че истинският мъж не носи у себе си карта за трамвай, купони за стол и квитанция, с която да си вземе обувките от поправка.“ – в. „24 часа“
„Обвиниха ме в нихилизъм, когато предложих барът до паметника на Васил Левски да се казва „При обесения“. Кръстиха го „Текила“. – в. „Сега“
„Големият проблем на цялата ни държава е, че печелиш по време на извършването на нещо, а не от качеството на крайния продукт.“ – в. „Сега“
„Средната заплата в Народния театър е 270 лв и 83 стотинки, а средната заплата в Министерството на културата е 428 лв., следователно и най-нискоранговият чиновник в Министерството пак получава повече от най-талантливия щатен актьор.“ – в. „Сега“, 2002, в качеството му на директор на Народния театър
„Аз не я обичам тази дума – проект. Това е сценарий, който един ден може да се превърне във филм. Аз не съм проектант, аз съм режисьор, понякога пиша сценарии, актьор съм бил, а в последните години се подвизавам като директор.“ – Фактор online
„Така де, давам това интервю и в потвърждение на факта, че още живея… Мисля си, че това не е и лошо, по-добре е да си жив… Да, да, въпреки че повече почват да говорят за тебе, като си отидеш, по-хубаво е да си жив…“ – Фактор online
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
