Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите ~ Рихард Вагнер

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много оперното изкуство, но и тласка неговото развитие по нов път.

Вагнер е роден на 22 май 1813 година в Лайпциг, на улица „Брюл“ №3 в еврейския квартал на града. Въпреки това той е етнически немец, девето дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йохана Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на хлебар. Освен композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, известен главно със своите опери (или „музикални драми“, както са наречени по-късно).

За разлика от повечето оперни композитори, Вагнер пише винаги както музиката, така и либретото за своите сценични произведения. Първоначално той си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 година. Вагнер реализира тези идеи най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“.

Композициите на Вагнер, особено тези от късния му период, са забележителни със своята контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, както и с усложненото използване на лайтмотиви – музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета. Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика. Операта му „Тристан и Изолда“ понякога е сочена за начална точка на съвременната музика.

Той е любимият композитор на Хитлер, който смятал, че Вагнеровата музика олицетворява мечтите му за велика нация. Обожанието му било подхранвано от антисемитските възгледи, които Вагнер изразява в свои статии. Една от най-ценните реликви на фюрера е писмо, което получил от зетя на Вагнер Хюстън Стюърт Чембърлейн, в което последния изразява подкрепата си за национализма. Въпреки това петно върху името му до днес поставянето на оперите на Вагнер е чест за всеки оперен театър в света.

Между 1840 – 1847 композиторът подържа връзки с политическата левица. Той е близък със ориентираните към социализма местни националисти, като често се среща с известния диригент и републиканец Аугуст Рьокел и руския анархист Михаил Бакунин. Той е повлиян и от възгледите на Пиер-Жозеф Прудон и Лудвиг Фойербах и играе второстепенна поддържаща роля в Майското въстание в Дрезден през 1849 година, по време на Германската революция. За да избегне арест след потушаването на въстанието, Вагнер напуска страната и отива в Париж, след което се установява в Цюрих, като първоначално живее при приятеля си, композитора Александър Мюлер.

Вагнер ще прекара следващите дванадесет години в изгнание от Германия.

Рихард Вагнер изгражда свой собствен оперен театър – Байройтския фестивален театър, в проекта на който въвежда множество нови елементи. В него са поставени премиерите на „Пръстенът на Нибелунгите“ и „Парсифал“, в него продължават и днес да се изпълняват най-значимите сценични произведения на композитора по време на ежегодния Вагнеров фестивал. В края на живота си Вагнер отново променя възгледите си за относителната тежест на музика и драма в операта и той се връща към по-традиционни форми с произведения като „Нюрнбергските майстори певци“.

До последните му години животът на Вагнер е съпътстван от политически изгнания, бурни любовни връзки, бедност и многократни бягства от кредитори. Спорните му мнения за музиката, драмата и политиката предизвикват чести коментари в последните десетилетия, особено проявите му на антисемитски настроения.

Последствията от идеите на Вагнер могат да се проследят в различни клонове на изкуството на XX век, като влиянието им се разпростира и в области като дирижиране, философия, литература, изобразително изкуство и театър.

 

Цитати:

Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите.

Това, което не може да бъде истина за настощият момент от време, не може да бъде и за бъдеще.

Мелодия – единствената форма на музиката; без мелодия музиката е немислима, а музиката и мелодията са неразривни.

Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл.

Изкуството престава да е изкуство, веднага след като съзнанието ни започне да го възприема като изкуство.

Творецът на художественото произведение на бъдещето е не кой да е, а художник на настоящото време.

 

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Другата аз

ОГЛЕДАЛО Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения. Това, което виждаш, поглъщам го веднага. В чистия му вид – без примес от любов или омраза. Не съм жестока,...

Стивън Бруст: Провалът води до зрялост, зрелостта води до успех

Стивън Бруст  е американски писател, но във вените му тече унгарска кръв. Известен е най-вече с романите си за наемния убиец Владимир (или както...

Нежната сладка реч е израз на истинска любов ~ Сай Баба

„Съществува само една религия, религията на любовта. Същестува само един език – езикът на сърцето. Съществува само една раса – расата на човечеството. Съществува...

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...