Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща и влиянието на Йожен Дьолакроа, Гюстав Курбе, Едуар Мане и Камий Коро.
Пиер-Огюст Реноар е роден на днешния 25 февруари през 1841 г. в Лимож, Централна Франция. Той е шестото дете в семейство на шивач и обща работничка. Семейството се премества в Париж през 1845 г. През 1854 г. Реноар започва да работи във фабрика за порцелан, където се научава да рисува цветни сюжети върху чинии. През 1860 г. става копировач в Лувъра. Преди да започне да учи изобразително изкуство той работи на още няколко места, където рисува украси на ветрила и религиозни сцени върху плат, предназначени за християнските мисионери.
През 1862 г. Реноар започва да учи рисуване при Шарл Глейр, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базил и Клод Моне. Първата си картина излага през 1864 г. – „Танцуващата Есмералда“. Признание получава едва десет години по-късно, след първата изложба на импресионистите през 1874 г.
През 80-те години Реноар се отдръпва от импресионизма и възприема по-класически стил на рисуване. През 1881-1882 г. той пътува в Алжир, Испания и Италия. В Палермо се запознава с германския композитор Рихард Вагнер и рисува негов портрет. Лятото на 1883 г. прекарва на остров Джърси.
През 1890 г. Реноар се жени за Алин Шариго, от която има трима сина. Около 1892 г. се разболява от ревматоиден артрит, който с времето все повече затруднява движенията му. През 1907 г. той се премества в Кан сюр Мер в Прованс, където климатът е по-топъл. През последните години от живота си трябва да използва инвалидна количка, като рисува все по-трудно.
Художникът умира през 1919 г.
Реноар от първо лице:
И най-изкусната ръка е само слугиня на мисълта.
Убеден съм в това, че картината трябва да бъде приятна, весела и привлекателна, да, привлекателна.
На света има твърде много скучни неща, и не е необходимо да попълваме в това число и своите картини.
Аз обичам жените със своята четка.
Една картина е готова, когато съм нарисувал дупето на някоя жена така, че да ми се иска да го пипна.
Ако не бяха женските гърди, нямаше да рисувам.
Любовта е като росата – има я за кратко.
Произведенията на изкуството е невъзможно нито да се опишат, нито да се повторят.
Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно да се обясни картина, това вече не е изкуство.
Художниците, под угрозата на забвението, трябва да са уверени в себе си, и да слушат техният истински собственик – природата.
Когато рисувам цветя, в моята душа настъпва спокойствие.
Единственият начин да изразиш своята признателност към художника е да купиш негова картина.
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
