Виктор-Мари Юго е роден на 26-и февруари 1802 г. в Безансон (Франция). Той допринася за обновлението на поезията и театъра по времето на Романтизма през XIX в. Водеща фигура, която буди възхищение от много свои съвременници, не само автори, но и литературни критици.
Безспорен факт е, че романът „Парижката Света Богородица“ му носи световна слава. За детайлните и реалистични описания, авторът работи с архивите на Париж. Действията са толкова детайлни, че читателят моментално става част от романа, поглъщащ го с увлекателността си. Романът, който ни кара да се замислим върху социалните несправедливости, обаче е „Клетниците“. Той ни среща със злободневните теми, с детската работна ръка. Бедните клетници трябва да бъдат спасени, но им е нужно нещо повече от нестихващата духовна вяра на техния баща Юго.
През 1885 г., след кратко боледуване, Виктор Юго умира на 22 май на 83 години. Тялото му е изложено за поклонение пред Триумфалната арка, а много негови приятели, колеги писатели и граждани на Франция изразяват възхищението си и го изпращат в последния му път до Пантеона, където се намира и днес. Думите на обичания френски писател, че „свободата започва с ирония“ карат читателите му да се замислят кое е важно във време на нравствена криза. С неподправената си искреност и таланта да представя думите с мелодия, Виктор Юго винаги ще има място в литературната история.
Представяме ви парафрази по мисли на писателя:
Смехът огрява лицата ни и прогонва следите на времето и белезите на жестоката съдба.
Би било чудесно, ако се обичахме един друг от сърце и душа, защото в света едно от малкото, наистина ценни неща, е обичта.
Величието на един народ не се измерва с неговия брой, както и величието на един човек не се измерва с неговия ръст. Единствения критерий за величие е създаденото от този народ и неговото нравствено равнище.
Скуката нанася по-големи вреди на човека, отколкото страданието.
Умът става по-богат от това, което му даваме, а сърцето от това, което ни дава. Човек е щастлив, когато умът и сърцето му живеят в хармония.
Често наивността ражда шедьоври на изкуството.
Каква сила трябва да има човек, за да живее с достойнство, когато тялото му е като на Квазимодо, а духът му като на граф Монте Кристо?
Любовта е като феникс – винаги намира начин да възкръсне от пепелта на душата ни.
Мечтите създават бъдещето, независимо колко са нереални. Днешната реалност е съвкупност от реализирани утопии.
Физическата красота е изпразнена от съдържание без духовната красота и възвишеност.
Божидар Ивков, bojidarivkov.wordpress.com
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
