Мисля си за първия път, когато:
– Те видях
– Те прегърнах
– Те целунах ( три пъти )…
– Те зарадвах
– Ти ми писа
– Ме покани на „сладкарница”
– Ми направи комплимент
– Ми пусна музика
– Ме покани на вечеря
– Ти досадих
– Ти закъснях и как въпреки това ме чакаше
– Отидох на фризьор, за да бъда хубава за теб
– Ти не го оцени
– Или не ти хареса
– Пихме бири заедно
– Вървяхме гушнати
– Снима крака ми ( никой не ми беше казвал, че харесва единия ми крак)
– Каза, че ще ме научиш да правя палачинки
– По-важното, да не ги залепвам
– Най-важното, каза: „ Аз ще съм мъжът, който ще те научи как”
– Направи ми чай
– Докосна ме
– Не ти хареса да спя до теб
– Прекалено съм ти гореща – каза така
– Събуди ме с кафе
– Не ми писа
– Не ме целуна
– Покани ме да пътувам с теб
– Не успях да се измъкна от работа
– Говори с мен по телефона. Дълго.
– Не ми вдигна
– Не искаше да ти помогна
– Не ми отговори
– Видях те да целуваш друга
– Плаках много заради теб
– Отговори ми грубо
– Видях те да целуваш няколко други
– Ти донесох торта „Гараш” от Марайа-та
– Тръгна си с мен
– Целуна ме
– Ми каза: „ Не ме целувай така”
– Не посмях да ти звънна
Мисля си за втория път, когато ще започнем. Отначало.
Ан-Мари Николаева, „Първият път“
Заглавна снимка: Warholian
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/