Такава е била последната воля на големия руски поет
Тялото на руския поет Евгений Евтушенко бе положено в гробището на писателите, намиращо се в Переделкино. Церемонията се извърши преди година, на 11 април.
Според последната воля на поета, тялото му е положено близо до гроба на поета и писателя Борис Пастернак. За да се сбогуват, присъстваха само членове на семейството и близки приятели.
По-рано във Московския централен дом на писателите се състоя „гражданско“ погребение за Евтушенко. На церемонията присъстваха руският министър на отбраната Сергей Шойгу, министърът на културата Владимир Медина, първият заместник-ръководител на администрацията на Кремъл Сергей Кириенко и президентът на Руската академия на изкуствата Зураб Церетели.
Церемония за последно сбогом имаше и в град Тълса, Оклахома САЩ.
Евгений Евтушенко почина на 1 април 2017 г. в САЩ, където той е живя от 1991 г. насам. Напусна ни 84-годишна възраст, като причина за кончината му е сърдечен удар.
„За съжаление, когато животът на много поети тръгне в разрез с поезията, те продължават да пишат, представяйки се не за такива, каквито са в действителност. Но на тях само им се струва, че пишат стихотворения. Поезията не може да бъде излъгана. И поезията ги изоставя.
Поезията е отмъстителна жена: не прощава лъжата.
Тя не прощава и полуистината. Има хора, които се гордеят, че през целия си живот не са казали нито една лъжлива дума. Но нека всеки от тях се запита колко пъти не е казал истината, предпочитайки удобното за себе си мълчание.
В поезията недомлъвките за себе си неизбежно се превръщат в недомлъвки за всички други хора, недомлъвки за техните мъки и страдания.“
Евгений Евтушенко, „Преждевременна автобиография“
Превод: Павел Николов
МАЙКИТЕ СИ ОТИВАТ
на Р. Поспелов
Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете
сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж – с вестта,
че няма ги, отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси
и честваме рождените им дати,
но взривът от закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по-далечни стават,
все по-малки.
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас…
Евгений Евтушенко
Превод: Владимир Башев
1960
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
